1 W o Ariel, Ariel, The city of the encampment of David! Add year to year, let festivals go round.

Горко на Ариил {Т.е., Огнище Божие.}, Ариил, Града гдето Давид се засели! Притурете година на година, Празниците нека се изреждат в кръга си,

2 A nd I have sent distress to Ariel, And it hath been lamentation and mourning, And it hath been to me as Ariel.

Тогава Аз ще притесня Ариил, И ще има в него тъга и скръб, И той ще Ми бъде <наистина> като огнище Божие.

3 A nd I encamped, O babbler, against thee, And I laid siege against thee -- a camp. And I raised up against thee bulwarks.

И ще поставя стан околовръст против тебе, Ще те обсадя с могили. И ще издигна кули против тебе.

4 A nd thou hast been low, From the earth thou speakest, And from the dust makest thy saying low, And thy voice hath been from the earth, As one having a familiar spirit, And from the dust thy saying whisperest,

И ти ще бъдеш повален, ще говориш из земята; Говоренето ти ще бъде ниско из пръстта. И гласът ти из земята ще бъде както на запитвач на зли духове, И говоренето ти ще бъде шепот из пръстта.

5 A nd as small dust hath been The multitude of those scattering thee, And as chaff passing on the multitude of the terrible, And it hath been at an instant -- suddenly.

А множеството на неприятелите ти ще бъде като ситен прах, И множеството на насилниците ти като дребна плява, която се отвява; Да! това ще стане внезапно в един миг.

6 B y Jehovah of Hosts thou art inspected, With thunder, and with an earthquake, And great noise, hurricane, and whirlwind, And flame of devouring fire.

Ще има посещение от Господа на Силите С гръм, с трус и с голям шум, С буря и вихрушка и с поглъщащ огнен пламък.

7 A nd as a dream, a vision of night, hath been The multitude of all the nations Who are warring against Ariel, And all its warriors, and its bulwark, Even of those distressing her.

И множеството на всичките народи, Които воюват против Ариил, Да! всички, които воюват против него и против крепостите му, И ония, които го притесняват, Ще бъдат като сън, като нощно видение.

8 A nd it hath been, as when the hungry dreameth, And lo, he is eating, And he hath waked, and empty his soul, And as when the thirsty dreameth, And lo, he is drinking, and he hath waked, And lo, he is weary, and his soul is longing, So is the multitude of all the nations Who are warring against mount Zion.

И както гладният сънува ясно, че яде, Но, като се събуди, душата му е празна, Или както жадният сънува ясно, че пие, Но, като се събуди, ето той е примрял, и душата му има охота, Така ще бъдат множествата на всичките народи, Които воюват против сионския хълм.

9 T arry and wonder, look ye, yea, look, Be drunk, and not with wine, Stagger, and not with strong drink.

Стойте смаяни и почудете се, Заслепете себе си и ослепейте; Те са пияни, но не от вино, Политат, но не от спиртно питие.

10 F or poured out on you hath Jehovah a spirit of deep sleep, And He closeth your eyes -- the prophets, And your heads -- the seers -- He covered.

Защото Господ изля на вас дух на дълбок сън, И затвори очите ви: пророците, И помрачи първенците ви: гледачите.

11 A nd the vision of the whole is to you, As words of the sealed book, That they give unto one knowing books, Saying, `Read this, we pray thee,' And he hath said, `I am not able, for it sealed;'

И всяко <пророческо> видение стана за вас Като думите на запечатано писмо, Което дават на някого, който е грамотен, И казват: Я прочети това; А той казва: Не мога, защото е запечатано;

12 A nd the book is given to him who hath not known books, Saying, `Read this, we pray thee,' And he hath said, `I have not known books.'

Тогава дават писмото на някого, който не е грамотен. И казват: Я прочети това; А той казва: Не съм грамотен.

13 A nd the Lord saith: Because drawn near hath this people, with its mouth, And with its lips they have honoured Me, And its heart it hath put far off from Me, And their fear of Me is -- A precept of men is taught!

Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават <при Мене> с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са отстранили сърцето си далеч от Мене, И благоволението им към Мене е По човешки поучения изучени папагалски,

14 T herefore, lo, I am adding to do wonderfully with this people, A wonder, and a marvel, And perished hath the wisdom of its wise ones, And the understanding of its intelligent ones hideth itself.'

Затова, ето, ще пристъпя да направя чудно дело между тия люде, Да! чудно и странно дело; И мъдростта на мъдрите им ще изчезне, И разумът на разумните ще се скрие.

15 W o those going deep from Jehovah to hide counsel, And whose works have been in darkness. And they say, `Who is seeing us? And who is knowing us?'

Горко на ония, които дълбоко търсят Да скрият намеренията си от Господа, - Чиито дела са в тъмнината, И които казват: Кой ни види? кой ни знае?

16 Y our perversion! as clay is the potter esteemed? That the work saith of its maker, `He hath not made me?' And the framed thing said of its framer, `He did not understand?'

Ах! тая ваша опърничавост! Грънчарят ще се счете ли като кал? Направеното ще рече ли за този, който го е направил: Той не ме е направил? Или изработеното ще рече ли за този, който го е изработил: Той няма разум?

17 I s it not yet a very little, And turned hath Lebanon to a fruitful field, And the fruitful field for a forest is reckoned?

Не ли след твърде малко време още Ливан ще се обърне в плодородно поле, И плодородното поле ще се счита като лес?

18 A nd heard in that day have the deaf the words of a book, And out of thick darkness, and out of darkness, The eyes of the blind do see.

И в оня ден глухите ще чуят думи <като се четат> из книга, И очите на слепите ще прогледат из мрака и тъмнината.

19 A nd the humble have added joy in Jehovah, And the poor among men In the Holy One of Israel rejoice.

Кротките тоже ще умножат радостта си в Господа, И сиромасите между човеците ще се развеселят в Светия Израилев.

20 F or ceased hath the terrible one, And consumed hath been the scorner, And cut off have been all watching for iniquity,

Защото страшният изчезна, присмивачът се изгуби, И всички, които дебнеха <случай да вършат> беззаконие, се изтребиха, -

21 C ausing men to sin in word, And for a reprover in the gate lay a snare, And turn aside into emptiness the righteous.

Които изкарват човека виновен в съдебното дело, И поставят примка за онзи, който изобличава в портата, И с лъжа изкарват крив праведния.

22 T herefore, thus said Jehovah, Who ransomed Abraham, Concerning the house of Jacob: `Not now ashamed is Jacob, Nor now doth his face become pale,

Затова Господ, Който е изкупил Авраама, така казва за Якововия дом; Яков няма вече да се посрами, Нито лицето му вече ще побледнее;

23 F or in his seeing his children, The work of My hand, in his midst, They sanctify My name, And have sanctified the Holy One of Jacob, And the God of Israel they declare fearful.

Но когато той - <ще каже>, чадата му - видят делото на ръцете Ми всред себе си, Те ще осветят името Ми; Да! ще осветят Светия Яковов, И ще се боят от Бога Израилев.

24 A nd the erring in spirit have known understanding, And murmurers learn doctrine!'

Също и ония, които са заблудили духом, ще се вразумят, И които са роптаели, ще приемат поука,