1 H ow is the gold become dim, Changed the best -- the pure gold? Poured out are stones of the sanctuary At the head of all out-places.

Как почерня златото! измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всичките улици.

2 T he precious sons of Zion, Who are comparable with fine gold, How have they been reckoned earthen bottles, Work of the hands of a potter.

Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

3 E ven dragons have drawn out the breast, They have suckled their young ones, The daughter of my people is become cruel, Like the ostriches in a wilderness.

Даже чакалите подават съсци и кърмят малките си; <А> дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;

4 C leaved hath the tongue of a suckling unto his palate with thirst, Infants asked bread, a dealer out they have none.

<Защото> езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

5 T hose eating of dainties have been desolate in out-places, Those supported on scarlet have embraced dunghills.

Ония, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво прегръщат бунището.

6 A nd greater is the iniquity of the daughter of my people, Than the sin of Sodom, That was overturned as a moment, And no hands were stayed on her.

Защото <наказанието> <за> беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от <наказанието за> греха на Содом, Който биде съсипан в един миг, без да са го барали <човешки> ръце.

7 P urer were her Nazarites than snow, Whiter than milk, ruddier of body than rubies, Of sapphire their form.

Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, Снагата им по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

8 D arker than blackness hath been their visage, They have not been known in out-places, Cleaved hath their skin unto their bone, It hath withered -- it hath been as wood.

<А сега> лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

9 B etter have been the pierced of a sword Than the pierced of famine, For these flow away, pierced through, Without the increase of the field.

По-щастливи бяха убитите от меч нежели умъртвените от глад; Защото тия чезнат прободени, от липса на полските произведения.

10 T he hands of merciful women have boiled their own children, They have been for food to them, In the destruction of the daughter of my people.

Ръцете на милозливите жени свариха чадата им; Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,

11 C ompleted hath Jehovah His fury, He hath poured out the fierceness of His anger, And he kindleth a fire in Zion, And it devoureth her foundations.

Господ извърши <възнамереното от Него> <в> яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изпояде основите му.

12 B elieve not did the kings of earth, And any of the inhabitants of the world, That come would an adversary and enemy Into the gates of Jerusalem.

Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти.

13 B ecause of the sins of her prophets, The iniquities of her priests, Who are shedding in her midst the blood of the righteous,

<А това стана> поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.

14 T hey have wandered naked in out-places, They have been polluted with blood, Without being able to touch their clothing,

Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, Тъй щото човеците не можеха да се допират до дрехите им.

15 ` Turn aside -- unclean,' they called to them, `Turn aside, turn aside, touch not,' For they fled -- yea, they have wandered, They have said among nations: `They do not add to sojourn.'

Отстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте <до нас>; А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече <с нас>.

16 T he face of Jehovah hath divided them, He doth not add to behold them, The face of priests they have not lifted up, Elders they have not favoured.

Гневът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.

17 W hile we exist -- consumed are our eyes for our vain help, In our watch-tower we have watched for a nation saveth not.

И до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява.

18 T hey have hunted our steps from going in our broad-places, Near hath been our end, fulfilled our days, For come hath our end.

Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.

19 S wifter have been our pursuers, Than the eagles of the heavens, On the mountains they have burned us, In the wilderness they have laid wait for us.

Ония, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

20 T he breath of our nostrils -- the anointed of Jehovah, Hath been captured in their pits, of whom we said: `In his shadow we do live among nations.'

Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

21 J oy and rejoice, O daughter of Edom, Dwelling in the land of Uz, Even unto thee pass over doth a cup, Thou art drunk, and makest thyself naked.

Радвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз! <Обаче> и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш.

22 C ompleted thy iniquity, daughter of Zion, He doth not add to remove thee, He hath inspected thy iniquity, O daughter of Edom, He hath removed because of thy sins!

Свърши се <наказанието за> беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти.