1 A nd the queen of Sheba hath heard of the fame of Solomon, and cometh in to try Solomon with acute sayings, to Jerusalem, with a very great company, and camels bearing spices and gold in abundance, and precious stone; and she cometh in unto Solomon, and speaketh with him all that hath been with her heart,

И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни <за нея> въпроси; <дойде> с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

2 a nd Solomon declareth to her all her matters, and there hath not been hid a thing from Solomon that he hath not declared to her.

И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не <можа> да й обясни.

3 A nd the queen of Sheba seeth the wisdom of Solomon, and the house that he hath built,

А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,

4 a nd the food of his table, and the sitting of his servants, and the standing of his ministers, and their clothing, and his stewards, and their clothing, an his burnt-offering that he offered up in the house of Jehovah, and there hath not been any more spirit in her.

ястията на трапезата му, сядането на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

5 A nd she saith unto the king, `True the word that I heard in my land concerning thy matters and concerning thy wisdom,

И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

6 a nd I have given no credence to their words, till that I have come, and mine eyes see, and lo, there hath not been declared to me the half of the abundance of thy wisdom -- thou hast added unto the report that I heard.

Аз не вярвах думите им докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

7 ` O the happiness of thy men, and the happiness of thy servants -- these -- who are standing before thee continually, and hearing thy wisdom.

Честити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.

8 L et Jehovah thy God be blessed who hath delighted in thee, to put thee on His throne for king for Jehovah thy God; in the love of thy God to Israel, to establish it to the age, He hath put thee over them for king, to do judgment and righteousness.'

Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля за да го утвърди до века, за това те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

9 A nd she giveth to the king a hundred and twenty talents of gold, and spices in great abundance, and precious stone; and there hath not been any such spice as the queen of Sheba hath given to king Solomon.

И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на цар Соломона.

10 A nd also, servants of Huram, and servants of Solomon, who brought in gold from Ophir, have brought in algum-trees and precious stone.

(Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.

11 A nd the king maketh the algum-trees staircases for the house of Jehovah, and for the house of the king, and harps and psalteries for singers; and there have been none seen like these before in the land of Judah.

А от алмуговите дървета царят направи подпорки {В 3 Цар. 10: 12, преградки.} за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива <дървета> не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).

12 A nd king Solomon hath given to the queen of Sheba all her desire that she asked, apart from that which she had brought unto the king, and she turneth and goeth to her land, she and her servants.

И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен <равното на> онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

13 A nd the weight of the gold that is coming to Solomon in one year is six hundred and sixty and six talents of gold,

А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

14 a part from the tourists, and the merchants, are bringing in; and all the kings of Arabia, and the governors of the land, are bringing in gold and silver to Solomon.

освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.

15 A nd king Solomon maketh two hundred targets of alloyed gold, six hundred of alloyed gold he causeth to go up on the one target;

И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин <сикли> злато се иждиви за всеки щит;

16 a nd three hundred shields of alloyed gold, three hundred of gold he causeth to go up on the one shield, and the king putteth them in the house of the forest of Lebanon.

и триста щитчета от ковано злато; три <фунта> злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

17 A nd the king maketh a great throne of ivory, and overlayeth it with pure gold;

Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

18 a nd six steps to the throne, and a footstool of gold, to the throne they are fastened, and hands on this and on that on the place of the sitting, and two lions are standing near the hands,

Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките.

19 a nd twelve lions are standing there on the six steps on this, and on that: it hath not been made so for any kingdom.

А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

20 A nd all the drinking vessels of king Solomon of gold, and all the vessels of the house of the forest of Lebanon of refined gold -- silver is not reckoned in the days of Solomon for anything;

И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; <среброто> се считаше за нищо в Соломоновите дни.

21 f or ships of the king are going to Tarshish, with servants of Huram: once in three years come do the ships of Tarshish bearing gold, and silver, ivory, apes, and peacocks.

Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби <като ония>, които отиваха в Тарсис; еднъж в трите години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

22 A nd king Solomon becometh greater than any of the kings of the earth for riches and wisdom;

Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

23 a nd all the kings of the earth are seeking the presence of Solomon to hear his wisdom that God hath put in his heart,

И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

24 a nd they are bringing in each his present, vessels of silver, and vessels of gold, and garments, harness, and spices, horses, and mules, a rate year by year.

И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

25 A nd there are to Solomon four thousand stalls for horses and chariots, and twelve thousand horsemen, and he placed them in cities of the chariot, and with the king in Jerusalem.

Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

26 A nd he is ruling over all the kings from the River even unto the land of the Philistines, and unto the border of Egypt.

И владееше над всичките царе от реката <Евфрат> до филистимската земя и до границите на Египет.

27 A nd the king maketh the silver in Jerusalem as stones, and the cedars he hath made as sycamores, that in the low country, for abundance,

И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

28 a nd they are bringing out horses from Egypt to Solomon, and from all the lands.

И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.

29 A nd the rest of the matters of Solomon, the first and the last, are they not written beside the matters of Nathan the prophet, and beside the prophecy of Ahijah the Shilonite, and with the visions of Iddo the seer concerning Jeroboam son of Nebat?

А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, <които изрече> против Еровоама, Наватовия син?

30 A nd Solomon reigneth in Jerusalem over all Israel forty years,

И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.

31 a nd Solomon lieth with his fathers, and they bury him in the city of David his father, and reign doth Rehoboam his son in his stead.

Така Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.