1 M an, born of woman! Of few days, and full of trouble!

Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2 A s a flower he hath gone forth, and is cut off, And he fleeth as a shadow and standeth not.

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3 A lso -- on this Thou hast opened Thine eyes, And dost bring me into judgment with Thee.

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4 W ho giveth a clean thing out of an unclean? not one.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 I f determined are his days, The number of his months with Thee, His limit Thou hast made, And he passeth not over;

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 L ook away from off him that he may cease, Till he enjoy as an hireling his day.

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7 F or there is of a tree hope, if it be cut down, That again it doth change, That its tender branch doth not cease.

Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8 I f its root becometh old in the earth, And its stem doth die in the dust,

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9 F rom the fragrance of water it doth flourish, And hath made a crop as a plant.

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 A nd a man dieth, and becometh weak, And man expireth, and where he?

Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

11 W aters have gone away from a sea, And a river becometh waste and dry.

Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 A nd man hath lain down, and riseth not, Till the wearing out of the heavens they awake not, Nor are roused from their sleep.

Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 O that in Sheol Thou wouldst conceal me, Hide me till the turning of Thine anger, Set for me a limit, and remember me.

О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!

14 I f a man dieth -- doth he revive? All days of my warfare I wait, till my change come.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 T hou dost call, and I -- I answer Thee; To the work of Thy hands Thou hast desire.

Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 B ut now, my steps Thou numberest, Thou dost not watch over my sin.

А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 S ealed up in a bag my transgression, And Thou sewest up mine iniquity.

Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 A nd yet, a falling mountain wasteth away, And a rock is removed from its place.

Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 S tones have waters worn away, Their outpourings wash away the dust of earth, And the hope of man Thou hast destroyed.

<Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.

20 T hou prevailest him for ever, and he goeth, He is changing his countenance, And Thou sendest him away.

Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 H onoured are his sons, and he knoweth not; And they are little, and he attendeth not to them.

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 O nly -- his flesh for him is pained, And his soul for him doth mourn.'

<Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.