1 A nd the lot is for the tribe of Manasseh (for he first-born of Joseph), for Machir first-born of Manasseh, father of Gilead, for he hath been a man of war, and his are Gilead and Bashan.

<Хвърлено> беше жребие и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Иосифа. Колкото за Махира, Манасиевият първороден, баща на Галаада, понеже той беше военен мъж, за това Галаад и Васан станаха негови.

2 A nd there is for the sons of Manasseh who are left, for their families; for the sons of Abiezer, and for the sons of Helek, and for the sons of Asriel, and for the sons of Shechem, and for the sons of Hepher, and for the sons of Shemida; these the children of Manasseh son of Joseph -- the males -- by their families.

Така че <хвърленото жребие> беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезера, за потомците на Хелека, за потомците на Асрииля, за потомците на Сихема, за потомците на Ефера и за потомците на Семида. Тия бяха мъжките чада на Иосифовия син Манасия според семействата им.

3 A s to Zelophehad, son of Hepher, son of Gilead, son of Machir, son of Manasseh, he hath no children except daughters, and these the names of his daughters: Mahlah, and Noah, Hoglah, Milcah, and Tirzah,

Обаче, Салпаад, син на Ефера, син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, нямаше синове, но дъщери; и ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

4 a nd they draw near before Eleazar the priest, and before Joshua son of Nun, and before the princes, saying, `Jehovah commanded Moses to give to us an inheritance in the midst of our brethren;' and he giveth to them, at the command of Jehovah, an inheritance in the midst of the brethren of their father.

Те дойдоха пред свещеника Елеазара, и пред Исуса Навиевия син, и пред първенците та казаха: Господ заповяда на Моисея да ни даде наследство между братята ни. За това, според Господното повеление, той им даде наследство между братята на баща им.

5 A nd ten portions fall Manasseh, apart from the land of Gilead and Bashan, which beyond the Jordan;

И тъй, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е оттатък Иордан;

6 f or the daughters of Manasseh have inherited an inheritance in the midst of his sons, and the land of Gilead hath been to the sons of Manasseh who are left.

защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.

7 A nd the border of Manasseh is from Asher to Michmethah, which on the front of Shechem, and the border hath gone on unto the right, unto the inhabitants of En-Tappuah.

Манасиевата граница беше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем; и границата се простираше надясно до жителите на Ентапфуя.

8 T o Manasseh hath been the land of Tappuah, and Tappuah unto the border of Manasseh is to the sons of Ephraim.

Земята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а <самият> Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на ефремците.

9 A nd the border hath come down the brook of Kanah, southward of the brook; these cities of Ephraim in the midst of the cities of Manasseh, and the border of Manasseh on the north of the brook, and its outgoings are at the sea.

И границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тия градове между Манасиевите градове принадлежаха на Ефрема; и Манасиевата граница беше на север от потока и свършваше при морето.

10 S outhward to Ephraim and northward to Manasseh, and the sea is his border, and in Asher they meet on the north, and in Issachar on the east.

<Земята> на юг беше на Ефрема, а на север на Манасия, и морето беше границата му; и <земите> <им> допираха на север до Асир и на изток до Исахар.

11 A nd Manasseh hath in Issachar and in Asher, Beth-Shean and its towns, and Ibleam and its towns, and the inhabitants of Dor and its towns, and the inhabitants of En-Dor and its towns, and the inhabitants of Taanach and its towns, and the inhabitants of Megiddo and its towns, three counties.

И в <земята на> Исахара и Асира, Манасия притежаваше Ветсан и заселищата му; Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Маледон и заселищата му, три околии.

12 A nd the sons of Manasseh have not been able to occupy these cities, and the Canaanite is desirous to dwell in this land,

Но манасийците не можаха да изгонят <жителите на> тия градове, а ханаанците настояваха да живеят в оная земя.

13 a nd it cometh to pass when the sons of Israel have been strong, that they put the Canaanite to tribute, and have not utterly dispossessed him.

А когато се закрепиха израилтяните, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят съвсем.

14 A nd the sons of Joseph speak with Joshua, saying, `Wherefore hast thou given to me an inheritance -- one lot and one portion, and I a numerous people? hitherto hath Jehovah blessed me.'

Тогава Иосифовите потомци говориха на Исуса, казвайки: Защо даде ти <да се хвърли само> едно жребие за нас, и <само> един дял да наследим, тогаз когато сме много люде, понеже Господ ни е благословил до сега?

15 A nd Joshua saith unto them, `If thou a numerous people, go up for thee to the forest, then thou hast prepared for thee there, in the land of the Perizzite, and of the Rephaim, when mount Ephraim hath been narrow for thee.'

А Исус им каза: Ако сте много люде, възкачете се на леса и си изсечете една част от него в земята на ферезейците и на рафаимите, тъй като хълместата част на Ефрема е тясна за вас.

16 A nd the sons of Joseph say, `The hill is not found to us, and a chariot of iron with every Canaanite who is dwelling in the land of the valley -- to him who in Beth-Shean and its towns, and to him who in the valley of Jezreel.'

Но Иосифовите потомци казаха: Тая хълместа част не е сгодна за нас; при това, всичките ханаанци, които живеят в долинската земя, имат железни колесници, както ония, които са във Ветсан и заселищата му, така и ония, които са в Езраелската долина.

17 A nd Joshua speaketh unto the house of Joseph, to Ephraim and to Manasseh, saying, `Thou a numerous people, and hast great power; thou hast not one lot,

Тогава Исус говори на Иосифовия дом - на Ефрема и на Манасия - казвайки: <Наистина> вие сте много люде и имате голяма сила; не ще имате <само> едно <притежание чрез> жребие;

18 b ecause the mountain is thine; because it a forest -- thou hast prepared it, and its outgoings have been thine; because thou dost dispossess the Canaanite, though it hath chariots of iron -- though it strong.'

но хълместата част ще бъде ваша, макар че е залесена, защото ще я изсечете; ще бъде ваша и до краищата си, понеже ще изпъдите ханаанците, при все, че имат железни колесници и са силни.