1 A nd thou, lift up a lamentation unto princes of Israel,

При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:

2 a nd thou hast said: What thy mother? -- a lioness, Among lions she hath crouched down, In the midst of young lions she hath multiplied her whelps.

Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.

3 A nd she bringeth up one of her whelps, A young lion it hath been, And it learneth to tear prey, man it hath devoured.

Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.

4 A nd hear of it do nations, In their pit it hath been caught, And they bring it in with chains unto the land of Egypt.

И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им. И с куки го закараха в Египетската земя.

5 A nd she seeth, that stayed -- perished hath her hope, And she taketh one of her whelps, A young lion she hath made it.

А тя, като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.

6 A nd it goeth up and down in the midst of lions, A young lion it hath been, And it learneth to tear prey, man it hath devoured.

И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.

7 A nd it knoweth his forsaken habitations, And their cities it hath laid waste, And desolate is the land and its fulness, Because of the voice of his roaring.

Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.

8 A nd set against it do nations Round about from the provinces. And they spread out for it their net, In their pit it hath been caught.

Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.

9 A nd they put it in prison -- in chains, And they bring it unto the king of Babylon, They bring it in unto bulwarks, So that its voice is not heard any more On mountains of Israel.

И с куки го туриха в решетка Та го закараха при вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласът му По Израилевите планини.

10 T hy mother as a vine in thy blood by waters planted, Fruitful and full of boughs it hath been, Because of many waters.

Майка ти с жизненост като твоята, Беше като лоза посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.

11 A nd it hath strong rods for sceptres of rulers, And high is its stature above thick branches, And it appeareth in its height In the multitude of its thin shoots.

Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна на високо всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.

12 A nd it is plucked up in fury, To the earth it hath been cast, And the east wind hath dried up its fruit, Broken and withered hath been the rod of its strength, Fire hath consumed it.

Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха, изсъхнаха; Огън ги изяде.

13 A nd now -- it is planted in a wilderness, In a land dry and thirsty.

А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.

14 A nd go forth doth fire from a rod of its boughs, Its fruit it hath devoured, And it hath no rod of strength -- a sceptre to rule, Lamentation it -- and it is for a lamentation!'

И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма <вече> в нея жезъл <достатъчно> як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.