1 A nd now, laughed at me, Have the younger in days than I, Whose fathers I have loathed to set With the dogs of my flock.

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2 A lso -- the power of their hands, why to me? On them hath old age perished.

Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3 W ith want and with famine gloomy, Those fleeing to a dry place, Formerly a desolation and waste,

От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 T hose cropping mallows near a shrub, And broom-roots their food.

Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5 F rom the midst they are cast out, (They shout against them as a thief),

Бяха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци.

6 I n a frightful place of valleys to dwell, Holes of earth and clefts.

Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7 A mong shrubs they do groan, Under nettles they are gathered together.

Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

8 S ons of folly -- even sons without name, They have been smitten from the land.

Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9 A nd now, their song I have been, And I am to them for a byword.

А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10 T hey have abominated me, They have kept far from me, And from before me have not spared to spit.

Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11 B ecause His cord He loosed and afflicteth me, And the bridle from before me, They have cast away.

Тъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

12 O n the right hand doth a brood arise, My feet they have cast away, And they raise up against me, Their paths of calamity.

Отдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

13 T hey have broken down my path, By my calamity they profit, `He hath no helper.'

Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14 A s a wide breach they come, Under the desolation have rolled themselves.

Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>.

15 H e hath turned against me terrors, It pursueth as the wind mine abundance, And as a thick cloud, Hath my safety passed away.

Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16 A nd now, in me my soul poureth itself out, Seize me do days of affliction.

И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17 A t night my bone hath been pierced in me, And mine eyelids do not lie down.

През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

18 B y the abundance of power, Is my clothing changed, As the mouth of my coat it doth gird me.

<Само> с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

19 C asting me into mire, And I am become like dust and ashes.

<Бог> ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20 I cry unto Thee, And Thou dost not answer me, I have stood, and Thou dost consider me.

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти <просто> ме поглеждаш.

21 T hou art turned to be fierce to me, With the strength of Thy hand, Thou oppresest me.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22 T hou dost lift me up, On the wind Thou dost cause me to ride, And Thou meltest -- Thou levellest me.

Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23 F or I have known To death Thou dost bring me back, And the house appointed for all living.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24 S urely not against the heap Doth He send forth the hand, Though in its ruin they have safety.

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25 D id not I weep for him whose day is hard? Grieved hath my soul for the needy.

Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26 W hen good I expected, then cometh evil, And I wait for light, and darkness cometh.

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27 M y bowels have boiled, and have not ceased, Gone before me have days of affliction.

Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28 M ourning I have gone without the sun, I have risen, in an assembly I cry.

Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29 A brother I have been to dragons, And a companion to daughters of the ostrich.

Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30 M y skin hath been black upon me, And my bone hath burned from heat,

Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31 A nd my harp doth become mourning, And my organ the sound of weeping.

<Затова> арфата ми <се измени> в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.