1 L aakiinse haatan waxaa igu majaajilooda kuwa iga da' yar Oo aan aabbayaashood quudhsan jiray inay xataa la fadhiistaan eeyaha adhigayga.

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2 N imanka xooggoodu dhammaaday Itaalka gacmahoodu muxuu ii tarayaa?

Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3 W axay la weydoobeen baahi iyo abaar, Oo waxay u cararaan dhul engegan, kaasoo ah lamadegaan gudcur iyo cidlo ah.

От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 W axay gurtaan geed cusbeed oo kaynta ku yaal, Oo cuntadooduna waxa weeye geed rotem la yidhaahdo xididdadiisa.

Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5 I yaga dadka waa laga dhex eryaa, Oo waxaa looga daba qayliyaa sida tuug looga daba qayliyo oo kale.

Бяха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци.

6 W aa inay ku hoydaan haadaamaha dooxooyinka, Iyo boholaha dhulka iyo dhagaxyada dhexdooda.

Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7 W axay ka qayliyaan kaynta dhexdeeda, Oo waxay dhammaantood ku soo ururaan maraboob hoosteed.

Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

8 I yagu waa nacasyo iyo ceebaalowyo carruurtood, Oo dhulka waxaa lagaga saaray karbaash.

Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9 O o haatan gabay cay ah baan u noqday, Oo halqabsi baan u ahay.

А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10 W ay i karahsadaan, oo meel fog bay iga istaagaan, Oo inay candhuufo wejiga iiga tufaanna iskama ay qabtaan.

Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11 I laah baa xadhiggaygii debciyey, wuuna i dhibay, Oo taas aawadeed iyagu hortayda iskuma celiyaan.

Тъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

12 X agga midigtayda waxaa ka kaca ciyaalasuuq, Oo cagtaydana way iska riixaan, Oo waxay igu hor tuuraan jidadkoodii halligaadda.

Отдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

13 J idadkayga way halleeyaan, Oo waxay soo deddejiyaan masiibadayda; Oo mid caawiyaana ma jiro.

Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14 J abniin ballaadhan ayay ka soo dusaan, Oo burburka dhexdiisa ayay igaga soo dhacaan.

Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>.

15 W axaa igu soo jeesta cabsi weyn, Oo sharaftayda waxaa loo kaxeeyaa sida dabayshu wax u kaxayso oo kale. Barwaaqadaydiina waxay u dhammaatay sidii daruur oo kale.

Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16 H addaba naftaydaa igu dhex daadatay, Oo waxaan la kulmay wakhti dhibaato badan.

И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17 H abeenkii lafahaygaa i muda, Oo xanuunka i cunayaana ima daayo innaba.

През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

18 X oogga weyn oo cudurkayga daraaddiis ayaa dharkaygii ku xumaaday, Oo wuxuu iigu cidhiidhisan yahay sidii jubbaddayda qoorteeda.

<Само> с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

19 I sagu wuxuu igu tuuray dhoobada dhexdeeda, Oo waxaan noqday sidii boodh iyo dambas oo kale.

<Бог> ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20 A nigu waan kuu qayshadaa, adiguse iima aad jawaabtid, Waan ku soo hor istaagaa, adiguse ima aad aragtid.

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти <просто> ме поглеждаш.

21 C alooladeeg baad igula soo jeesatay, Oo gacantaada itaalkeeda ayaad igu silcisaa.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22 K or baad iigu qaaddaa dabaysha, Oo waxaad i fuushisaa dusheeda, Oo haddana waxaad igu baabbi'isaa duufaanka.

Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23 W aayo, waan ogahay inaad ii kaxaynaysid dhimasho, Iyo guriga inta nool oo dhammu ku wada kulmayaan.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24 L aakiinse ninkii hoos u dhacaya sow gacantiisa sooma fidiyo? Markuu halligmayose sow ma qayshado?

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25 O o ninka dhibaataysan anigu sow uma ooyi jirin? Naftayduse sow masaakiinta uma murugoon jirin?

Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26 L aakiinse markaan wanaagga filanayo waxaa ii iman jiray xumaanta, Oo markaan nuurka sugana waxaa ii iman jiray gudcurka.

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27 Q albigaygu welwel buu la kacsan yahay, mana nasto, Oo waxaan la kulmay wakhti dhibaato badan.

Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28 A nigoo barooranaya ayaan qorraxda la'aanteed socdaa, Waxaan ka dhex istaagaa shirka, oo caawimaad waan u qayshadaa.

Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29 W axaan noqday walaalka dawacooyinka, Iyo saaxiibka gorayada.

Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30 D ubkaygu intuu gubto ayuu iska diirmaa, Oo lafahayguna kulayl bay ku gubtaan.

Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31 S idaas daraaddeed kataaradaydii waxay u rogmatay baroorasho, Oo biibiilahaygiina wuxuu u rogmaday kuwa ooya codkooda.

<Затова> арфата ми <се измени> в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.