1 W ar sow hawl diyaar uma aha binu-aadmiga dhulka jooga? Sowse maalmihiisu ma aha sida kuwa shaqaale oo kale?

Земният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 S ida addoon hoos u xiisooda, Iyo sida shaqaale mushahaaradiisa filanaya,

Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

3 S idaasoo kale waxaa lay siiyaa bilo aan waxtar lahayn, Oo waxaa lay siiyaa habeenno daal badan.

Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

4 H addaba markaan jiifsado waxaan idhaahdaa, Bal goormaan kici doonaa? Laakiinse habeenku waa dheer yahay Oo tan iyo waaberiga waan rogrogmadaa.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

5 J idhkaygii waxaa ku dedan dirxiyo iyo qolfo ciid ah, Haddaba dubkaygu waa isqabsadaa dabadeedna wuu sii dillaacaa.

Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

6 C imrigaygu waa ka dheereeyaa dungudbiyaha dharsameeyaha, Oo rajola'aan baan ku noolahay.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

7 B al xusuusta in noloshaydu tahay dabayl uun, Ishayduna mar dambe samaan ma arki doonto.

Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 K ii i fiiriya ishiisu mar dambe ima arki doonto, Indhahaagu way i fiirin doonaan, laakiinse anigu ma jiri doono.

Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

9 S ida daruurtu ay u libidho oo ay u baabba'do, Sidaasoo kale ayaa kii She'ool hoos u galaa uusan mar dambe kor uga soo noqonayn.

Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак;

10 I sagu mar dambe gurigiisii kuma soo noqon doono, Oo meeshiisiina mar dambe ma ay aqoon doonto.

Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 S idaas daraaddeed anigu afkayga celin maayo; Waxaan ku hadli doonaa cidhiidhiga qalbigayga, Oo waxaan ku caban doonaa tiiraanyada qadhaadh oo naftayda.

Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 W ar anigu ma bad baan ahay, mase nibiriga badda, Bal maxaad ii daawanaysaa?

Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 M arkaan idhaahdo, Sariirtaydaa ii raxayn doonta, Oo gogoshaydaa cabatinkayga iga sahali doonta,

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 A yaad riyooyin igu bajisaa, Oo waxaad igu cabsiisaa muuqashooyin.

Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 S idaas daraaddeed naftaydu waxay lafahayga ka doorataa Ceejin iyo geeri.

Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 N oloshayda waan nacsanahay, oo dooni maayo inaan weligay sii noolaado; War iska kay daa, waayo, cimrigaygu waa neefsasho oo kale.

Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 B al binu-aadmigu muxuu yahay oo aad u weynaynaysaa, Balse maxaad uga fikiraysaa isaga?

Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 B al maxaad subax kasta u soo booqanaysaa, Oo aad daqiiqad kasta u tijaabinaysaa?

Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 B al ilaa goormaadan iga sii jeesanayn, Oo aadan iska kay daynayn intaan candhuuftayda liqayo?

До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 O o haddii aan dembaabay bal maxaan kuu sameeyaa Kaaga dadka ilaaliyow? Bal maxaad iiga dhigatay calaamad, Si aan nafsaddayda culaab ugu noqdo?

Ако съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

21 O o bal maxaad xadgudubkayga iiga saamaxi weyday? Oo dembigaygana maxaad iiga fogayn weyday? Waayo, haatan ciiddaan ku dhex jiifsan doonaa, Aad baadna ii doondooni doontaa, laakiinse siima aan jiri doono.

И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.