1 C iertamente tiempo determinado tiene el hombre sobre la tierra, y sus días son como los días del jornalero.

Земният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 C omo el siervo anhela la sombra, y como el jornalero espera el reposo de su trabajo,

Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

3 a sí poseo yo los meses de vanidad, y las noches de trabajo me dieron por cuenta.

Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

4 C uando estoy acostado, digo: ¿Cuándo me levantaré? Y mido la noche, y estoy harto de devaneos hasta el alba.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

5 M i carne está vestida de gusanos, y de terrones de polvo; mi piel hendida y abominable.

Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

6 M is días fueron más ligeros que la lanzadera del tejedor, y fenecieron sin esperanza.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

7 A cuérdate que mi vida es un viento, y que mis ojos no volverán para ver el bien.

Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 L os ojos de los que ahora me ven, no me verán más; tus ojos serán sobre mí, y dejaré de ser.

Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

9 L a nube se acaba, y se va; así el que desciende al Seol, que nunca más subirá;

Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак;

10 n o tornará más a su casa, ni su lugar le conocerá más.

Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 P or tanto yo no reprimiré mi boca; hablaré con la angustia de mi espíritu, y me quejaré con la amargura de mi alma.

Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 ¿ Soy yo un mar, o dragón, que me pongas guarda?

Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 C uando digo: Mi cama me consolará, mi cama atenuará mis quejas;

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 e ntonces me quebrantarás con sueños, y me turbarás con visiones.

Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 Y mi alma tuvo por mejor el ahogamiento, y quiso la muerte más que a mis huesos.

Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 A bominé la vida; no quiero vivir para siempre; déjame, pues, que mis días son vanidad.

Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 ¿ Qué es el hombre, para que lo engrandezcas, y que pongas sobre él tu corazón,

Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 y lo visites todas las mañanas, y todos los momentos lo pruebes?

Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 ¿ Hasta cuándo no me dejarás, ni me soltarás hasta que trague mi saliva?

До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 S i he pecado, ¿qué te haré, oh Guarda de los hombres? ¿Por qué me has puesto contrario a ti, y que a mí mismo sea pesado?

Ако съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

21 ¿ Y por qué no quitas mi rebelión, y perdonas mi iniquidad? Porque ahora dormiré en el polvo, y si me buscares de mañana, ya no seré hallado.

И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.