1 ¶ Y después de estas cosas, señaló el Señor aun otros setenta, los cuales envió de dos en dos delante de sí, a todas las ciudades y lugares a donde él había de venir.

След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.

2 Y les decía: La mies a la verdad es mucha, mas los obreros pocos; por tanto, rogad al Señor de la mies que envíe obreros a su mies.

И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

3 A ndad, he aquí yo os envío como a corderos en medio de lobos.

Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

4 N o llevéis bolsa, ni alforja, ni calzado; y a nadie saludéis en el camino.

Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

5 E n cualquier casa donde entréis, primeramente decid: Paz sea a esta casa.

И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

6 Y si hubiere allí algún hijo de paz, vuestra paz reposará sobre él; y si no, se volverá a vosotros.

И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

7 Y posad en aquella misma casa, comiendo y bebiendo lo que os dieren; porque el obrero digno es de su salario. No os paséis de casa en casa.

И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

8 Y en cualquier ciudad donde entréis, y os recibieren, comed lo que os pusieren delante;

И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

9 y sanad los enfermos que en ella hubiere, y decidles: Se ha llegado a vosotros el Reino de Dios.

и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

10 M as en cualquier ciudad donde entréis, y no os recibieren, saliendo por sus calles, decid:

А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

11 A un el polvo que se nos ha pegado de vuestra ciudad sacudimos en vosotros; pero esto sabed, que el Reino de los cielos se ha llegado a vosotros.

И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

12 Y os digo que los de Sodoma tendrán más remisión aquel día, que aquella ciudad.

Казвам ви: По-леко ще бъде <наказанието> на Содом в оня ден отколкото на тоя град.

13 ¡ Ay de ti, Corazín! ¡Ay de ti, Betsaida! Que si en Tiro y en Sidón hubieran sido hechas las virtudes que se han hecho en vosotras, hace ya días que, sentados en cilicio y ceniza, se habrían arrepentido.

Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

14 P or tanto, Tiro y Sidón tendrán más remisión que vosotras en el juicio.

Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

15 Y tú, Capernaum, que hasta los cielos estás levantada, hasta el Hades serás abatida.

И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.

16 E l que a vosotros oye, a mí me oye; y el que a vosotros desecha, a mí me desecha; y el que a mí me desecha, desecha al que me envió.

Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

17 ¶ Y volvieron los setenta con gozo, diciendo: Señor, aun los demonios se nos sujetan en tu nombre.

И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

18 Y les dijo: Yo veía a Satanás, como un rayo que caía del cielo.

А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

19 H e aquí os doy potestad de hollar sobre serpientes y sobre escorpiones, y sobre toda fuerza del enemigo, y nada os dañará.

Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и <власт> над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

20 M as no os gocéis de esto, que los espíritus se os sujetan; antes gozaos de que vuestros nombres están escritos en los cielos.

Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

21 E n aquella misma hora Jesús se alegró en espíritu, y dijo: Te confieso, oh Padre, Señor del cielo y de la tierra, que escondiste estas cosas a los sabios y entendidos, y las has revelado a los pequeños; así, Padre, porque así te agradó.

В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

22 T odas las cosas me son entregadas de mi Padre; y nadie sabe quién sea el Hijo sino el Padre; ni quién sea el Padre, sino el Hijo, y a quien el Hijo lo quisiere revelar.

Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и <никой не знае> Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

23 Y vuelto particularmente a sus discípulos, dijo: Bienaventurados los ojos que ven lo que vosotros veis;

И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

24 p orque os digo que muchos profetas y reyes desearon ver lo que vosotros veis, y no lo vieron; y oír lo que oís, y no lo oyeron.

Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.

25 ¶ Y he aquí, un doctor de la ley se levantó, tentándole y diciendo: Maestro, ¿haciendo qué cosa heredaré la vida eterna?

И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

26 Y él dijo: ¿Qué está escrito de la ley? ¿Cómo lees?

А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

27 Y él respondiendo, dijo: Amarás al Señor tu Dios de todo tu corazón, y de toda tu alma, y de todas tus fuerzas, y de todo tu entendimiento; y a tu prójimo como a ti mismo.

А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

28 Y le dijo: Bien has respondido; haz esto, y vivirás.

<Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

29 M as él, queriéndose justificar a sí mismo, dijo a Jesús: ¿Y quién es mi prójimo?

Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

30 Y respondiendo Jesús, dijo: Un hombre descendía de Jerusalén a Jericó, y cayó entre ladrones, los cuales le despojaron; e hiriéndole, se fueron, dejándole medio muerto.

В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

31 Y aconteció, que descendió un sacerdote por el mismo camino, y viéndole, pasó de lado.

А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

32 Y asimismo un levita, llegando cerca de aquel lugar, y viéndole, pasó de lado.

Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

33 Y un samaritano que transitaba, viniendo cerca de él, y viéndole, fue movido a misericordia;

Но един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се,

34 y acercándose, vendó sus heridas, echándoles aceite y vino; y poniéndole sobre su cabalgadura, le llevó a un mesón, y lo curó.

приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

35 Y otro día al partir, sacó dos denarios, y los dio al huésped, y le dijo: Cúralo; y todo lo que gastares de más, cuando yo vuelva te lo pagaré.

И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

36 ¿ Quién, pues, de estos tres te parece que fue el prójimo de aquel que cayó entre ladrones?

Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

37 Y él dijo: El que usó con él de misericordia. Entonces Jesús le dijo: Ve, y haz tú lo mismo.

Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

38 ¶ Y aconteció que yendo, entró él en una aldea; y una mujer llamada Marta, le recibió en su casa.

И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

39 Y ésta tenía una hermana que se llamaba María, la cual sentándose a los pies de Jesús, oía su palabra.

Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

40 P ero Marta se distraía en muchos servicios; y sobreviniendo, dice: Señor, ¿no tienes cuidado que mi hermana me deja servir sola? Dile pues, que me ayude.

А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

41 P ero respondiendo Jesús, le dijo: Marta, Marta, cuidadosa estás, y con las muchas cosas estás turbada;

Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

42 p ero sólo una cosa es necesaria; y María escogió la buena parte, la cual no le será quitada.

но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.