1 A fter these things the Lord appointed seventy others also, and sent them two by two before His face into every city and place where He Himself was about to go.

След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.

2 T hen He said to them, “The harvest truly is great, but the laborers are few; therefore pray the Lord of the harvest to send out laborers into His harvest.

И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

3 G o your way; behold, I send you out as lambs among wolves.

Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

4 C arry neither money bag, knapsack, nor sandals; and greet no one along the road.

Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

5 B ut whatever house you enter, first say, ‘Peace to this house.’

И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

6 A nd if a son of peace is there, your peace will rest on it; if not, it will return to you.

И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

7 A nd remain in the same house, eating and drinking such things as they give, for the laborer is worthy of his wages. Do not go from house to house.

И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

8 W hatever city you enter, and they receive you, eat such things as are set before you.

И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

9 A nd heal the sick there, and say to them, ‘The kingdom of God has come near to you.’

и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

10 B ut whatever city you enter, and they do not receive you, go out into its streets and say,

А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

11 ‘ The very dust of your city which clings to us we wipe off against you. Nevertheless know this, that the kingdom of God has come near you.’

И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

12 B ut I say to you that it will be more tolerable in that Day for Sodom than for that city. Woe to the Impenitent Cities

Казвам ви: По-леко ще бъде <наказанието> на Содом в оня ден отколкото на тоя град.

13 “ Woe to you, Chorazin! Woe to you, Bethsaida! For if the mighty works which were done in you had been done in Tyre and Sidon, they would have repented long ago, sitting in sackcloth and ashes.

Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

14 B ut it will be more tolerable for Tyre and Sidon at the judgment than for you.

Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

15 A nd you, Capernaum, who are exalted to heaven, will be brought down to Hades.

И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.

16 H e who hears you hears Me, he who rejects you rejects Me, and he who rejects Me rejects Him who sent Me.” The Seventy Return with Joy

Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

17 T hen the seventy returned with joy, saying, “Lord, even the demons are subject to us in Your name.”

И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

18 A nd He said to them, “I saw Satan fall like lightning from heaven.

А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

19 B ehold, I give you the authority to trample on serpents and scorpions, and over all the power of the enemy, and nothing shall by any means hurt you.

Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и <власт> над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

20 N evertheless do not rejoice in this, that the spirits are subject to you, but rather rejoice because your names are written in heaven.” Jesus Rejoices in the Spirit

Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

21 I n that hour Jesus rejoiced in the Spirit and said, “I thank You, Father, Lord of heaven and earth, that You have hidden these things from the wise and prudent and revealed them to babes. Even so, Father, for so it seemed good in Your sight.

В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

22 A ll things have been delivered to Me by My Father, and no one knows who the Son is except the Father, and who the Father is except the Son, and the one to whom the Son wills to reveal Him. ”

Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и <никой не знае> Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

23 T hen He turned to His disciples and said privately, “Blessed are the eyes which see the things you see;

И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

24 f or I tell you that many prophets and kings have desired to see what you see, and have not seen it, and to hear what you hear, and have not heard it. ” The Parable of the Good Samaritan

Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.

25 A nd behold, a certain lawyer stood up and tested Him, saying, “Teacher, what shall I do to inherit eternal life?”

И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

26 H e said to him, “What is written in the law? What is your reading of it? ”

А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

27 S o he answered and said, “ ‘You shall love the L ord your God with all your heart, with all your soul, with all your strength, and with all your mind,’ and ‘your neighbor as yourself.’ ”

А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

28 A nd He said to him, “You have answered rightly; do this and you will live.”

<Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

29 B ut he, wanting to justify himself, said to Jesus, “And who is my neighbor?”

Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

30 T hen Jesus answered and said: “A certain man went down from Jerusalem to Jericho, and fell among thieves, who stripped him of his clothing, wounded him, and departed, leaving him half dead.

В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

31 N ow by chance a certain priest came down that road. And when he saw him, he passed by on the other side.

А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

32 L ikewise a Levite, when he arrived at the place, came and looked, and passed by on the other side.

Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

33 B ut a certain Samaritan, as he journeyed, came where he was. And when he saw him, he had compassion.

Но един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се,

34 S o he went to him and bandaged his wounds, pouring on oil and wine; and he set him on his own animal, brought him to an inn, and took care of him.

приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

35 O n the next day, when he departed, he took out two denarii, gave them to the innkeeper, and said to him, ‘Take care of him; and whatever more you spend, when I come again, I will repay you.’

И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

36 S o which of these three do you think was neighbor to him who fell among the thieves?”

Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

37 A nd he said, “He who showed mercy on him.” Then Jesus said to him, “Go and do likewise.” Mary and Martha Worship and Serve

Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

38 N ow it happened as they went that He entered a certain village; and a certain woman named Martha welcomed Him into her house.

И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

39 A nd she had a sister called Mary, who also sat at Jesus’ feet and heard His word.

Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

40 B ut Martha was distracted with much serving, and she approached Him and said, “Lord, do You not care that my sister has left me to serve alone? Therefore tell her to help me.”

А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

41 A nd Jesus answered and said to her, “Martha, Martha, you are worried and troubled about many things.

Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

42 B ut one thing is needed, and Mary has chosen that good part, which will not be taken away from her.”

но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.