1 B y the rivers of Babylon, There we sat down, yea, we wept When we remembered Zion.

(По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 W e hung our harps Upon the willows in the midst of it.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 F or there those who carried us away captive asked of us a song, And those who plundered us requested mirth, Saying, “Sing us one of the songs of Zion!”

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.

4 H ow shall we sing the Lord ’s song In a foreign land?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 I f I forget you, O Jerusalem, Let my right hand forget its skill!

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>

6 I f I do not remember you, Let my tongue cling to the roof of my mouth— If I do not exalt Jerusalem Above my chief joy.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 R emember, O Lord, against the sons of Edom The day of Jerusalem, Who said, “Raze it, raze it, To its very foundation!”

Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!

8 O daughter of Babylon, who are to be destroyed, Happy the one who repays you as you have served us!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 H appy the one who takes and dashes Your little ones against the rock!

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!