1 H elp, Lord, for the godly man ceases! For the faithful disappear from among the sons of men.

(По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

2 T hey speak idly everyone with his neighbor; With flattering lips and a double heart they speak.

Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.

3 M ay the Lord cut off all flattering lips, And the tongue that speaks proud things,

Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

4 W ho have said, “With our tongue we will prevail; Our lips are our own; Who is lord over us?”

<На ония>, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

5 “ For the oppression of the poor, for the sighing of the needy, Now I will arise,” says the Lord; “I will set him in the safety for which he yearns.”

Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност <онзи> когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.

6 T he words of the Lord are pure words, Like silver tried in a furnace of earth, Purified seven times.

Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

7 Y ou shall keep them, O Lord, You shall preserve them from this generation forever.

Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

8 T he wicked prowl on every side, When vileness is exalted among the sons of men.

При все, че нечестивите ходят <свободно> от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.