1 T hen I returned and considered all the oppression that is done under the sun: And look! The tears of the oppressed, But they have no comforter— On the side of their oppressors there is power, But they have no comforter.

Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

2 T herefore I praised the dead who were already dead, More than the living who are still alive.

Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

3 Y et, better than both is he who has never existed, Who has not seen the evil work that is done under the sun. The Vanity of Selfish Toil

А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 A gain, I saw that for all toil and every skillful work a man is envied by his neighbor. This also is vanity and grasping for the wind.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

5 T he fool folds his hands And consumes his own flesh.

Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

6 B etter a handful with quietness Than both hands full, together with toil and grasping for the wind.

И <казва>: По-добре <една> пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

7 T hen I returned, and I saw vanity under the sun:

Тогава изново видях <само> суета под слънцето.

8 T here is one alone, without companion: He has neither son nor brother. Yet there is no end to all his labors, Nor is his eye satisfied with riches. But he never asks, “For whom do I toil and deprive myself of good?” This also is vanity and a grave misfortune. The Value of a Friend

Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

9 T wo are better than one, Because they have a good reward for their labor.

По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

10 F or if they fall, one will lift up his companion. But woe to him who is alone when he falls, For he has no one to help him up.

Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

11 A gain, if two lie down together, they will keep warm; But how can one be warm alone?

И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли <сам>?

12 T hough one may be overpowered by another, two can withstand him. And a threefold cord is not quickly broken. Popularity Passes Away

И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

13 B etter a poor and wise youth Than an old and foolish king who will be admonished no more.

По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

14 F or he comes out of prison to be king, Although he was born poor in his kingdom.

Защото <единият> излиза из тъмницата {Еврейски: Къщата на веригите.} за да царува, А <другият>, и цар да се е родил, става сиромах.

15 I saw all the living who walk under the sun; They were with the second youth who stands in his place.

Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 T here was no end of all the people over whom he was made king; Yet those who come afterward will not rejoice in him. Surely this also is vanity and grasping for the wind.

Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.