1 N ow in the church that was at Antioch there were certain prophets and teachers: Barnabas, Simeon who was called Niger, Lucius of Cyrene, Manaen who had been brought up with Herod the tetrarch, and Saul.

А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.

2 A s they ministered to the Lord and fasted, the Holy Spirit said, “Now separate to Me Barnabas and Saul for the work to which I have called them.”

И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.

3 T hen, having fasted and prayed, and laid hands on them, they sent them away. Preaching in Cyprus

Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

4 S o, being sent out by the Holy Spirit, they went down to Seleucia, and from there they sailed to Cyprus.

И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

5 A nd when they arrived in Salamis, they preached the word of God in the synagogues of the Jews. They also had John as their assistant.

И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.

6 N ow when they had gone through the island to Paphos, they found a certain sorcerer, a false prophet, a Jew whose name was Bar-Jesus,

И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

7 w ho was with the proconsul, Sergius Paulus, an intelligent man. This man called for Barnabas and Saul and sought to hear the word of God.

който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя <последният> повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

8 B ut Elymas the sorcerer (for so his name is translated) withstood them, seeking to turn the proconsul away from the faith.

Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

9 T hen Saul, who also is called Paul, filled with the Holy Spirit, looked intently at him

Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

10 a nd said, “O full of all deceit and all fraud, you son of the devil, you enemy of all righteousness, will you not cease perverting the straight ways of the Lord?

О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

11 A nd now, indeed, the hand of the Lord is upon you, and you shall be blind, not seeing the sun for a time.” And immediately a dark mist fell on him, and he went around seeking someone to lead him by the hand.

И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за <известно> време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

12 T hen the proconsul believed, when he saw what had been done, being astonished at the teaching of the Lord. At Antioch in Pisidia

Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

13 N ow when Paul and his party set sail from Paphos, they came to Perga in Pamphylia; and John, departing from them, returned to Jerusalem.

А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

14 B ut when they departed from Perga, they came to Antioch in Pisidia, and went into the synagogue on the Sabbath day and sat down.

А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

15 A nd after the reading of the Law and the Prophets, the rulers of the synagogue sent to them, saying, “Men and brethren, if you have any word of exhortation for the people, say on.”

И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.

16 T hen Paul stood up, and motioning with his hand said, “Men of Israel, and you who fear God, listen:

Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

17 T he God of this people Israel chose our fathers, and exalted the people when they dwelt as strangers in the land of Egypt, and with an uplifted arm He brought them out of it.

Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

18 N ow for a time of about forty years He put up with their ways in the wilderness.

И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

19 A nd when He had destroyed seven nations in the land of Canaan, He distributed their land to them by allotment.

И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели <им> тяхната земя да <им бъде> наследство за около четиристотин и петдесет години.

20 “ After that He gave them judges for about four hundred and fifty years, until Samuel the prophet.

След това <им> дава съдии до пророка Самуила.

21 A nd afterward they asked for a king; so God gave them Saul the son of Kish, a man of the tribe of Benjamin, for forty years.

После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

22 A nd when He had removed him, He raised up for them David as king, to whom also He gave testimony and said, ‘I have found David the son of Jesse, a man after My own heart, who will do all My will.’

И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".

23 F rom this man’s seed, according to the promise, God raised up for Israel a Savior—Jesus—

От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,

24 a fter John had first preached, before His coming, the baptism of repentance to all the people of Israel.

след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

25 A nd as John was finishing his course, he said, ‘Who do you think I am? I am not He. But behold, there comes One after me, the sandals of whose feet I am not worthy to loose.’

И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм <Оня, Когото очаквате>; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

26 “ Men and brethren, sons of the family of Abraham, and those among you who fear God, to you the word of this salvation has been sent.

Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

27 F or those who dwell in Jerusalem, and their rulers, because they did not know Him, nor even the voices of the Prophets which are read every Sabbath, have fulfilled them in condemning Him.

Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да <разберат> пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха <ги> като <Го> осъдиха.

28 A nd though they found no cause for death in Him, they asked Pilate that He should be put to death.

Без да намерят <в Него> нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

29 N ow when they had fulfilled all that was written concerning Him, they took Him down from the tree and laid Him in a tomb.

И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.

30 B ut God raised Him from the dead.

Но Бог Го възкреси от мъртвите.

31 H e was seen for many days by those who came up with Him from Galilee to Jerusalem, who are His witnesses to the people.

И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.

32 A nd we declare to you glad tidings—that promise which was made to the fathers.

И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,

33 G od has fulfilled this for us their children, in that He has raised up Jesus. As it is also written in the second Psalm: ‘You are My Son, Today I have begotten You.’

че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

34 A nd that He raised Him from the dead, no more to return to corruption, He has spoken thus: ‘I will give you the sure mercies of David.’

А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, <обещани> на Давида".

35 T herefore He also says in another Psalm: ‘You will not allow Your Holy One to see corruption.’

Защото и в друг <Псалом> казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".

36 “ For David, after he had served his own generation by the will of God, fell asleep, was buried with his fathers, and saw corruption;

Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

37 b ut He whom God raised up saw no corruption.

А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

38 T herefore let it be known to you, brethren, that through this Man is preached to you the forgiveness of sins;

И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.

39 a nd by Him everyone who believes is justified from all things from which you could not be justified by the law of Moses.

и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

40 B eware therefore, lest what has been spoken in the prophets come upon you:

Затова внимавайте да не би да <ви> постигне казаното от пророците:

41 ‘ Behold, you despisers, Marvel and perish! For I work a work in your days, A work which you will by no means believe, Though one were to declare it to you.’ ” Blessing and Conflict at Antioch

"Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

42 S o when the Jews went out of the synagogue, the Gentiles begged that these words might be preached to them the next Sabbath.

Когато си излизаха ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

43 N ow when the congregation had broken up, many of the Jews and devout proselytes followed Paul and Barnabas, who, speaking to them, persuaded them to continue in the grace of God.

И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

44 O n the next Sabbath almost the whole city came together to hear the word of God.

На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.

45 B ut when the Jews saw the multitudes, they were filled with envy; and contradicting and blaspheming, they opposed the things spoken by Paul.

А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.

46 T hen Paul and Barnabas grew bold and said, “It was necessary that the word of God should be spoken to you first; but since you reject it, and judge yourselves unworthy of everlasting life, behold, we turn to the Gentiles.

Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

47 F or so the Lord has commanded us: ‘I have set you as a light to the Gentiles, That you should be for salvation to the ends of the earth.’ ”

Защото така ни заповяда Господ, <казвайки>: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

48 N ow when the Gentiles heard this, they were glad and glorified the word of the Lord. And as many as had been appointed to eternal life believed.

И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

49 A nd the word of the Lord was being spread throughout all the region.

И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.

50 B ut the Jews stirred up the devout and prominent women and the chief men of the city, raised up persecution against Paul and Barnabas, and expelled them from their region.

А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

51 B ut they shook off the dust from their feet against them, and came to Iconium.

А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

52 A nd the disciples were filled with joy and with the Holy Spirit.

А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.