1 A man who isolates himself seeks his own desire; He rages against all wise judgment.

Който се отлъчва <от другите>, търси <само> своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

2 A fool has no delight in understanding, But in expressing his own heart.

Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

3 W hen the wicked comes, contempt comes also; And with dishonor comes reproach.

С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта <идва и> позор.

4 T he words of a man’s mouth are deep waters; The wellspring of wisdom is a flowing brook.

Думите из устата на човека са <като> дълбоки води, И изворът на мъдростта е <като> поток.

5 I t is not good to show partiality to the wicked, Or to overthrow the righteous in judgment.

Не е добре да се приема нечестивия, <Или> да се изкривява съда на праведния.

6 A fool’s lips enter into contention, And his mouth calls for blows.

Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

7 A fool’s mouth is his destruction, And his lips are the snare of his soul.

Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

8 T he words of a talebearer are like tasty trifles, And they go down into the inmost body.

Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

9 H e who is slothful in his work Is a brother to him who is a great destroyer.

Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

10 T he name of the Lord is a strong tower; The righteous run to it and are safe.

Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

11 T he rich man’s wealth is his strong city, And like a high wall in his own esteem.

Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

12 B efore destruction the heart of a man is haughty, And before honor is humility.

Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето <то> се смирява.

13 H e who answers a matter before he hears it, It is folly and shame to him.

Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

14 T he spirit of a man will sustain him in sickness, But who can bear a broken spirit?

Духът на човека ще <го> подпира <в> немощта му; Кой може да подига унилия дух?

15 T he heart of the prudent acquires knowledge, And the ear of the wise seeks knowledge.

Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

16 A man’s gift makes room for him, And brings him before great men.

Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

17 T he first one to plead his cause seems right, Until his neighbor comes and examines him.

Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

18 C asting lots causes contentions to cease, And keeps the mighty apart.

Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

19 A brother offended is harder to win than a strong city, And contentions are like the bars of a castle.

Брат онеправдан е <по-недостъпен> от укрепен град, И разногласията <им> са като лостове на крепост.

20 A man’s stomach shall be satisfied from the fruit of his mouth; From the produce of his lips he shall be filled.

От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

21 D eath and life are in the power of the tongue, And those who love it will eat its fruit.

Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

22 H e who finds a wife finds a good thing, And obtains favor from the Lord.

Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

23 T he poor man uses entreaties, But the rich answers roughly.

Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

24 A man who has friends must himself be friendly, But there is a friend who sticks closer than a brother.

Човек, <който има> много приятели <намира в това> погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.