1 T hen Moses answered and said, “But suppose they will not believe me or listen to my voice; suppose they say, ‘The Lord has not appeared to you.’”

А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.

2 S o the Lord said to him, “What is that in your hand?” He said, “A rod.”

Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.

3 A nd He said, “Cast it on the ground.” So he cast it on the ground, and it became a serpent; and Moses fled from it.

И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.

4 T hen the Lord said to Moses, “Reach out your hand and take it by the tail” (and he reached out his hand and caught it, and it became a rod in his hand),

Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му);

5 “ that they may believe that the Lord God of their fathers, the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob, has appeared to you.”

<стори това>, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.

6 F urthermore the Lord said to him, “Now put your hand in your bosom.” And he put his hand in his bosom, and when he took it out, behold, his hand was leprous, like snow.

При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, <бяла> като сняг.

7 A nd He said, “Put your hand in your bosom again.” So he put his hand in his bosom again, and drew it out of his bosom, and behold, it was restored like his other flesh.

Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като <останалата> му плът);

8 “ Then it will be, if they do not believe you, nor heed the message of the first sign, that they may believe the message of the latter sign.

и <продължи Господ>: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, <поради> гласа на второто знамение.

9 A nd it shall be, if they do not believe even these two signs, or listen to your voice, that you shall take water from the river and pour it on the dry land. The water which you take from the river will become blood on the dry land. ”

Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.

10 T hen Moses said to the Lord, “O my Lord, I am not eloquent, neither before nor since You have spoken to Your servant; but I am slow of speech and slow of tongue.”

А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.

11 S o the Lord said to him, “Who has made man’s mouth? Or who makes the mute, the deaf, the seeing, or the blind? Have not I, the Lord ?

Но Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?

12 N ow therefore, go, and I will be with your mouth and teach you what you shall say.”

Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.

13 B ut he said, “O my Lord, please send by the hand of whomever else You may send.”

Тогава каза <Моисей>: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш.

14 S o the anger of the Lord was kindled against Moses, and He said: “Is not Aaron the Levite your brother? I know that he can speak well. And look, he is also coming out to meet you. When he sees you, he will be glad in his heart.

И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно.

15 N ow you shall speak to him and put the words in his mouth. And I will be with your mouth and with his mouth, and I will teach you what you shall do.

Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите.

16 S o he shall be your spokesman to the people. And he himself shall be as a mouth for you, and you shall be to him as God.

Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога.

17 A nd you shall take this rod in your hand, with which you shall do the signs.” Moses Goes to Egypt

И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.

18 S o Moses went and returned to Jethro his father-in-law, and said to him, “Please let me go and return to my brethren who are in Egypt, and see whether they are still alive.” And Jethro said to Moses, “Go in peace.”

Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя, живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир.

19 N ow the Lord said to Moses in Midian, “Go, return to Egypt; for all the men who sought your life are dead.”

А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти.

20 T hen Moses took his wife and his sons and set them on a donkey, and he returned to the land of Egypt. And Moses took the rod of God in his hand.

И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.

21 A nd the Lord said to Moses, “When you go back to Egypt, see that you do all those wonders before Pharaoh which I have put in your hand. But I will harden his heart, so that he will not let the people go.

И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете.

22 T hen you shall say to Pharaoh, ‘Thus says the Lord: “Israel is My son, My firstborn.

А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;

23 S o I say to you, let My son go that he may serve Me. But if you refuse to let him go, indeed I will kill your son, your firstborn.”’”

и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти.

24 A nd it came to pass on the way, at the encampment, that the Lord met him and sought to kill him.

А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна <Моисея> и искаше да го убие.

25 T hen Zipporah took a sharp stone and cut off the foreskin of her son and cast it at Moses’ feet, and said, “Surely you are a husband of blood to me!”

Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец.

26 S o He let him go. Then she said, “ You are a husband of blood!”—because of the circumcision.

След това <Господ> се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти <ми> си кървав младоженец.

27 A nd the Lord said to Aaron, “Go into the wilderness to meet Moses.” So he went and met him on the mountain of God, and kissed him.

А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го.

28 S o Moses told Aaron all the words of the Lord who had sent him, and all the signs which He had commanded him.

И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал.

29 T hen Moses and Aaron went and gathered together all the elders of the children of Israel.

Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните;

30 A nd Aaron spoke all the words which the Lord had spoken to Moses. Then he did the signs in the sight of the people.

и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете.

31 S o the people believed; and when they heard that the Lord had visited the children of Israel and that He had looked on their affliction, then they bowed their heads and worshiped.

И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.