1 A fterward Moses and Aaron went in and told Pharaoh, “Thus says the Lord God of Israel: ‘Let My people go, that they may hold a feast to Me in the wilderness.’”

След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.

2 A nd Pharaoh said, “Who is the Lord, that I should obey His voice to let Israel go? I do not know the Lord, nor will I let Israel go.”

Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.

3 S o they said, “The God of the Hebrews has met with us. Please, let us go three days’ journey into the desert and sacrifice to the Lord our God, lest He fall upon us with pestilence or with the sword.”

А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.

4 T hen the king of Egypt said to them, “Moses and Aaron, why do you take the people from their work? Get back to your labor.”

Но египетският цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.

5 A nd Pharaoh said, “Look, the people of the land are many now, and you make them rest from their labor!”

Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.

6 S o the same day Pharaoh commanded the taskmasters of the people and their officers, saying,

И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:

7 “ You shall no longer give the people straw to make brick as before. Let them go and gather straw for themselves.

Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.

8 A nd you shall lay on them the quota of bricks which they made before. You shall not reduce it. For they are idle; therefore they cry out, saying, ‘Let us go and sacrifice to our God.’

Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

9 L et more work be laid on the men, that they may labor in it, and let them not regard false words.”

Нека се възлагат <още> по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливи думи.

10 A nd the taskmasters of the people and their officers went out and spoke to the people, saying, “Thus says Pharaoh: ‘I will not give you straw.

И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.

11 G o, get yourselves straw where you can find it; yet none of your work will be reduced.’”

Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.

12 S o the people were scattered abroad throughout all the land of Egypt to gather stubble instead of straw.

Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.

13 A nd the taskmasters forced them to hurry, saying, “Fulfill your work, your daily quota, as when there was straw.”

А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.

14 A lso the officers of the children of Israel, whom Pharaoh’s taskmasters had set over them, were beaten and were asked, “Why have you not fulfilled your task in making brick both yesterday and today, as before?”

И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?

15 T hen the officers of the children of Israel came and cried out to Pharaoh, saying, “Why are you dealing thus with your servants?

Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?

16 T here is no straw given to your servants, and they say to us, ‘Make brick!’ And indeed your servants are beaten, but the fault is in your own people.”

Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.

17 B ut he said, “You are idle! Idle! Therefore you say, ‘Let us go and sacrifice to the Lord.’

Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.

18 T herefore go now and work; for no straw shall be given you, yet you shall deliver the quota of bricks.”

Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.

19 A nd the officers of the children of Israel saw that they were in trouble after it was said, “You shall not reduce any bricks from your daily quota.”

И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.

20 T hen, as they came out from Pharaoh, they met Moses and Aaron who stood there to meet them.

И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намериха на пътя;

21 A nd they said to them, “Let the Lord look on you and judge, because you have made us abhorrent in the sight of Pharaoh and in the sight of his servants, to put a sword in their hand to kill us.” Israel’s Deliverance Assured

и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни {Еврейски: зловонни.} на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.

22 S o Moses returned to the Lord and said, “Lord, why have You brought trouble on this people? Why is it You have sent me?

Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?

23 F or since I came to Pharaoh to speak in Your name, he has done evil to this people; neither have You delivered Your people at all.”

Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?