1 A fter this Absalom the son of David had a lovely sister, whose name was Tamar; and Amnon the son of David loved her.

След това, Амнон Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син, - една хубавица на име Тамар.

2 A mnon was so distressed over his sister Tamar that he became sick; for she was a virgin. And it was improper for Amnon to do anything to her.

А Амнон <до толкоз> се измъчваше, щото се разболя поради сестра си Тамар; защото беше девица, и на Амнона се виждаше твърде мъчно да стори нещо с нея.

3 B ut Amnon had a friend whose name was Jonadab the son of Shimeah, David’s brother. Now Jonadab was a very crafty man.

Но Амнон имаше един приятел на име Ионадав, син на Давидовия брат Сама: а Ионадав беше много хитър човек.

4 A nd he said to him, “Why are you, the king’s son, becoming thinner day after day? Will you not tell me?” Amnon said to him, “I love Tamar, my brother Absalom’s sister.”

И рече на <Амнона>: Защо ти, сине на царя, слабееш толкоз от ден на ден? не щеш ли ми яви <причината?> И Амнон му каза: Обичам Тамар сестрата на брата ми Авесалома.

5 S o Jonadab said to him, “Lie down on your bed and pretend to be ill. And when your father comes to see you, say to him, ‘Please let my sister Tamar come and give me food, and prepare the food in my sight, that I may see it and eat it from her hand.’”

А Ионадав му рече: Легни на леглото си, та се престори на болен; и когато дойде баща ти да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека ми даде хляб да ям, и нека сготви ястието пред мене за да видя, и да ям от ръката й.

6 T hen Amnon lay down and pretended to be ill; and when the king came to see him, Amnon said to the king, “Please let Tamar my sister come and make a couple of cakes for me in my sight, that I may eat from her hand.”

И тъй, Амнон легна та се престори на болен, и като дойде царят да го види, Амнон каза на царя: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека направи пред мене две мекици, за да ям от ръката й.

7 A nd David sent home to Tamar, saying, “Now go to your brother Amnon’s house, and prepare food for him.”

И Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брата си Амнон та му сготви ястие.

8 S o Tamar went to her brother Amnon’s house; and he was lying down. Then she took flour and kneaded it, made cakes in his sight, and baked the cakes.

И Тамар отиде в къщата на брата си Амнон, който беше легнал; и като взе та замеси тесто и направи мекици пред него, изпържи мекиците.

9 A nd she took the pan and placed them out before him, but he refused to eat. Then Amnon said, “Have everyone go out from me.” And they all went out from him.

Сетне взе тавата и ги изсипа пред него; но той отказа да яде. И рече Амнон: Изведете вън всичките човеци, що са при мене. И всички си излязоха от него.

10 T hen Amnon said to Tamar, “Bring the food into the bedroom, that I may eat from your hand.” And Tamar took the cakes which she had made, and brought them to Amnon her brother in the bedroom.

Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И тъй, Тамар взе мекиците, които бе направила, та ги донесе в спалнята при брата си Амнона.

11 N ow when she had brought them to him to eat, he took hold of her and said to her, “Come, lie with me, my sister.”

А като ги донесе близо при него за да яде, той я хвана и рече й: Ела, легни с мене, сестро моя.

12 B ut she answered him, “No, my brother, do not force me, for no such thing should be done in Israel. Do not do this disgraceful thing!

Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израиля; да не сториш това безумие.

13 A nd I, where could I take my shame? And as for you, you would be like one of the fools in Israel. Now therefore, please speak to the king; for he will not withhold me from you.”

И аз де да скрия срама си? па и ти ще бъдеш като един от безумните в Израиля. Сега, прочее, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.

14 H owever, he would not heed her voice; and being stronger than she, he forced her and lay with her.

Но той отказа да послуша гласа й: и понеже бе по-як от нея, насили я и лежа с нея.

15 T hen Amnon hated her exceedingly, so that the hatred with which he hated her was greater than the love with which he had loved her. And Amnon said to her, “Arise, be gone!”

Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така щото омразата, с която я намрази бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си.

16 S o she said to him, “No, indeed! This evil of sending me away is worse than the other that you did to me.” But he would not listen to her.

А тя му рече: Не така, защото това зло, гдето ме пъдиш е по-голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша.

17 T hen he called his servant who attended him, and said, “Here! Put this woman out, away from me, and bolt the door behind her.”

И викна момъка, който му прислужваше, и рече: Изведи сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.

18 N ow she had on a robe of many colors, for the king’s virgin daughters wore such apparel. And his servant put her out and bolted the door behind her.

А тя бе облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, в такива дрехи се обличаха. И тъй, слугата му я изведе вън та заключи вратата след нея.

19 T hen Tamar put ashes on her head, and tore her robe of many colors that was on her, and laid her hand on her head and went away crying bitterly.

Тогава Тамар тури пепел на главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като положи ръка на главата си отиваше си и викаше като вървеше.

20 A nd Absalom her brother said to her, “Has Amnon your brother been with you? But now hold your peace, my sister. He is your brother; do not take this thing to heart.” So Tamar remained desolate in her brother Absalom’s house.

А брат й Авесалом й каза: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Но мълчи сега, сестро моя; брат ти е; не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брата си Авесалома.

21 B ut when King David heard of all these things, he was very angry.

А когато цар Давид чу всички тия работи, много се разгневи.

22 A nd Absalom spoke to his brother Amnon neither good nor bad. For Absalom hated Amnon, because he had forced his sister Tamar. Absalom Murders Amnon

Между това, Авесалом не казваше на Амнона ни зло ни добро; защото Авесалом мразеше Амнона за гдето беше насилил сестра му Тамар.

23 A nd it came to pass, after two full years, that Absalom had sheepshearers in Baal Hazor, which is near Ephraim; so Absalom invited all the king’s sons.

А след цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо при Ефрем; и Авесалом покани всичките царски синове.

24 T hen Absalom came to the king and said, “Kindly note, your servant has sheepshearers; please, let the king and his servants go with your servant.”

Авесалом дойде и при царя та каза: Ето, слугата ти има сега стригачи; нека дойде, моля царят и слугите му със слугата ти.

25 B ut the king said to Absalom, “No, my son, let us not all go now, lest we be a burden to you.” Then he urged him, but he would not go; and he blessed him.

А царят каза на Авесалома; Не, сине мой, да не идем всички; за да не те отегчаваме. И той го молеше настойчиво; но <царят> отказа да иде, а го благослови.

26 T hen Absalom said, “If not, please let my brother Amnon go with us.” And the king said to him, “Why should he go with you?”

Тогава рече Авесалом: Ако не, то нека дойде с нас <поне> брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да иде с тебе?

27 B ut Absalom urged him; so he let Amnon and all the king’s sons go with him.

Но понеже Авесалом настоя, той позволи да отидат с него Амнон и всичките царски синове.

28 N ow Absalom had commanded his servants, saying, “Watch now, when Amnon’s heart is merry with wine, and when I say to you, ‘Strike Amnon!’ then kill him. Do not be afraid. Have I not commanded you? Be courageous and valiant.”

Тогава Авесалом заповяда на слугите си, казвайки: Гледайте когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ще ви кажа: Поразете Амнона, тогава го убийте. Не бойте се; не ви ли заповядвам аз? бъдете дръзновени и храбри.

29 S o the servants of Absalom did to Amnon as Absalom had commanded. Then all the king’s sons arose, and each one got on his mule and fled.

И Авесаломовите слуги сториха на Амнона според както Авесалом заповяда. Тогава всичките царски синове станаха и възседнаха всеки на мъската си та побягнаха.

30 A nd it came to pass, while they were on the way, that news came to David, saying, “Absalom has killed all the king’s sons, and not one of them is left!”

И докато те бяха още по път, слух стигна до Давида, и се казваше: Авесалом избил всичките царски синове, и не останал ни един от тях.

31 S o the king arose and tore his garments and lay on the ground, and all his servants stood by with their clothes torn.

Тогава царят стана, раздра дрехите си, и легна на земята; и всичките му слуги, които предстояваха, раздраха дрехите си.

32 T hen Jonadab the son of Shimeah, David’s brother, answered and said, “Let not my lord suppose they have killed all the young men, the king’s sons, for only Amnon is dead. For by the command of Absalom this has been determined from the day that he forced his sister Tamar.

А Ионадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори, казвайки: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи царски синове, защото само Амнон е умрял: понеже с дума от Авесалома това е било решено от деня, когато изнасили сестра му Тамар.

33 N ow therefore, let not my lord the king take the thing to his heart, to think that all the king’s sons are dead. For only Amnon is dead.” Absalom Flees to Geshur

Сега, прочее, господарят ми царят да не вложи това в сърцето си и да не помисли, че всичките царски синове са измрели; защото само Амнон е умрял.

34 T hen Absalom fled. And the young man who was keeping watch lifted his eyes and looked, and there, many people were coming from the road on the hillside behind him.

А Авесалом побягна. В това време момъкът, който пазеше стража, като подигна очи видя, и ето, много люде идеха из пътя зад него край хълма.

35 A nd Jonadab said to the king, “Look, the king’s sons are coming; as your servant said, so it is.”

И Ионадав каза на царя: Ето, царските синове идат; според както каза слугата ти, така е станало.

36 S o it was, as soon as he had finished speaking, that the king’s sons indeed came, and they lifted up their voice and wept. Also the king and all his servants wept very bitterly.

И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас; също и царят и всичките плакаха твърде много.

37 B ut Absalom fled and went to Talmai the son of Ammihud, king of Geshur. And David mourned for his son every day.

Но Авесалом побягна и отиде при гесурския цар Талмай Амиудовия син; <а Давид> жалееше за сина си всеки ден.

38 S o Absalom fled and went to Geshur, and was there three years.

Авесалом, прочее, побягна и отиде в Гесур, и там преживя три години.

39 A nd King David longed to go to Absalom. For he had been comforted concerning Amnon, because he was dead.

И <душата на> цар Давида излизаше <и чезнеше по> Авесалома, защото беше се утешил за Амноновата смърт.