1 N ow when the people saw that Moses delayed coming down from the mountain, the people gathered together to Aaron, and said to him, “Come, make us gods that shall go before us; for as for this Moses, the man who brought us up out of the land of Egypt, we do not know what has become of him.”

А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.

2 A nd Aaron said to them, “Break off the golden earrings which are in the ears of your wives, your sons, and your daughters, and bring them to me.”

Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.

3 S o all the people broke off the golden earrings which were in their ears, and brought them to Aaron.

И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.

4 A nd he received the gold from their hand, and he fashioned it with an engraving tool, and made a molded calf. Then they said, “This is your god, O Israel, that brought you out of the land of Egypt!”

А той, като ги взе от ръцете им, даде на <златото> образ с резец, <след като> направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

5 S o when Aaron saw it, he built an altar before it. And Aaron made a proclamation and said, “Tomorrow is a feast to the Lord.”

И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.

6 T hen they rose early on the next day, offered burnt offerings, and brought peace offerings; and the people sat down to eat and drink, and rose up to play.

И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.

7 A nd the Lord said to Moses, “Go, get down! For your people whom you brought out of the land of Egypt have corrupted themselves.

Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.

8 T hey have turned aside quickly out of the way which I commanded them. They have made themselves a molded calf, and worshiped it and sacrificed to it, and said, ‘This is your god, O Israel, that brought you out of the land of Egypt!’”

Скоро се отклониха от пътя, <в> който им съм заповядал <да ходят>; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,

9 A nd the Lord said to Moses, “I have seen this people, and indeed it is a stiff-necked people!

Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;

10 N ow therefore, let Me alone, that My wrath may burn hot against them and I may consume them. And I will make of you a great nation.”

сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.

11 T hen Moses pleaded with the Lord his God, and said: “ Lord, why does Your wrath burn hot against Your people whom You have brought out of the land of Egypt with great power and with a mighty hand?

Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

12 W hy should the Egyptians speak, and say, ‘He brought them out to harm them, to kill them in the mountains, and to consume them from the face of the earth’? Turn from Your fierce wrath, and relent from this harm to Your people.

Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, <което възнамеряваш> против людете Си.

13 R emember Abraham, Isaac, and Israel, Your servants, to whom You swore by Your own self, and said to them, ‘I will multiply your descendants as the stars of heaven; and all this land that I have spoken of I give to your descendants, and they shall inherit it forever.’”

Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.

14 S o the Lord relented from the harm which He said He would do to His people.

Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.

15 A nd Moses turned and went down from the mountain, and the two tablets of the Testimony were in his hand. The tablets were written on both sides; on the one side and on the other they were written.

И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.

16 N ow the tablets were the work of God, and the writing was the writing of God engraved on the tablets.

Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:

17 A nd when Joshua heard the noise of the people as they shouted, he said to Moses, “ There is a noise of war in the camp.”

А като чу Исус <Навиев> гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.

18 B ut he said: “ It is not the noise of the shout of victory, Nor the noise of the cry of defeat, But the sound of singing I hear.”

А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.

19 S o it was, as soon as he came near the camp, that he saw the calf and the dancing. So Moses’ anger became hot, and he cast the tablets out of his hands and broke them at the foot of the mountain.

И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.

20 T hen he took the calf which they had made, burned it in the fire, and ground it to powder; and he scattered it on the water and made the children of Israel drink it.

Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна< праха> по водата и накара Израилевите чада да я изпият.

21 A nd Moses said to Aaron, “What did this people do to you that you have brought so great a sin upon them?”

После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?

22 S o Aaron said, “Do not let the anger of my lord become hot. You know the people, that they are set on evil.

И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.

23 F or they said to me, ‘Make us gods that shall go before us; as for this Moses, the man who brought us out of the land of Egypt, we do not know what has become of him.’

Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.

24 A nd I said to them, ‘Whoever has any gold, let them break it off.’ So they gave it to me, and I cast it into the fire, and this calf came out.”

И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.

25 N ow when Moses saw that the people were unrestrained (for Aaron had not restrained them, to their shame among their enemies),

А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),

26 t hen Moses stood in the entrance of the camp, and said, “Whoever is on the Lord ’s side— come to me!” And all the sons of Levi gathered themselves together to him.

застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа <нека дойде> при мене. И събраха се при него всичките Левийци.

27 A nd he said to them, “Thus says the Lord God of Israel: ‘Let every man put his sword on his side, and go in and out from entrance to entrance throughout the camp, and let every man kill his brother, every man his companion, and every man his neighbor.’”

И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.

28 S o the sons of Levi did according to the word of Moses. And about three thousand men of the people fell that day.

И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.

29 T hen Moses said, “Consecrate yourselves today to the Lord, that He may bestow on you a blessing this day, for every man has opposed his son and his brother.”

Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, <като се дигнете> всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.

30 N ow it came to pass on the next day that Moses said to the people, “You have committed a great sin. So now I will go up to the Lord; perhaps I can make atonement for your sin.”

А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.

31 T hen Moses returned to the Lord and said, “Oh, these people have committed a great sin, and have made for themselves a god of gold!

Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.

32 Y et now, if You will forgive their sin—but if not, I pray, blot me out of Your book which You have written.”

Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.

33 A nd the Lord said to Moses, “Whoever has sinned against Me, I will blot him out of My book.

Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

34 N ow therefore, go, lead the people to the place of which I have spoken to you. Behold, My Angel shall go before you. Nevertheless, in the day when I visit for punishment, I will visit punishment upon them for their sin.”

А ти иди сега, води людете <на мястото>, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях <наказанието> на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}.

35 S o the Lord plagued the people because of what they did with the calf which Aaron made.

Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.