1 T hen the scribes and Pharisees who were from Jerusalem came to Jesus, saying,

Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

2 “ Why do Your disciples transgress the tradition of the elders? For they do not wash their hands when they eat bread.”

Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

3 H e answered and said to them, “Why do you also transgress the commandment of God because of your tradition?

А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

4 F or God commanded, saying, ‘Honor your father and your mother’; and, ‘He who curses father or mother, let him be put to death.’

Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

5 B ut you say, ‘Whoever says to his father or mother, “Whatever profit you might have received from me is a gift to God ”—

Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

6 t hen he need not honor his father or mother.’ Thus you have made the commandment of God of no effect by your tradition.

- той да не почита баща си,. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

7 H ypocrites! Well did Isaiah prophesy about you, saying:

Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -

8 ‘ These people draw near to Me with their mouth, And honor Me with their lips, But their heart is far from Me.

"Тия люде Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

9 A nd in vain they worship Me, Teaching as doctrines the commandments of men.’ ”

Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават <за> поучения човешки заповеди".

10 W hen He had called the multitude to Himself, He said to them, “Hear and understand:

И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

11 N ot what goes into the mouth defiles a man; but what comes out of the mouth, this defiles a man.”

Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

12 T hen His disciples came and said to Him, “Do You know that the Pharisees were offended when they heard this saying?”

Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

13 B ut He answered and said, “Every plant which My heavenly Father has not planted will be uprooted.

А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

14 L et them alone. They are blind leaders of the blind. And if the blind leads the blind, both will fall into a ditch.”

Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

15 T hen Peter answered and said to Him, “Explain this parable to us.”

Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

16 S o Jesus said, “Are you also still without understanding?

А Той каза: И вие ли сте още без разумение.

17 D o you not yet understand that whatever enters the mouth goes into the stomach and is eliminated?

Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

18 B ut those things which proceed out of the mouth come from the heart, and they defile a man.

А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

19 F or out of the heart proceed evil thoughts, murders, adulteries, fornications, thefts, false witness, blasphemies.

Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

20 T hese are the things which defile a man, but to eat with unwashed hands does not defile a man.” A Gentile Shows Her Faith

Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

21 T hen Jesus went out from there and departed to the region of Tyre and Sidon.

И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

22 A nd behold, a woman of Canaan came from that region and cried out to Him, saying, “Have mercy on me, O Lord, Son of David! My daughter is severely demon-possessed.”

И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

23 B ut He answered her not a word. And His disciples came and urged Him, saying, “Send her away, for she cries out after us.”

Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

24 B ut He answered and said, “I was not sent except to the lost sheep of the house of Israel.”

А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

25 T hen she came and worshiped Him, saying, “Lord, help me!”

А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.

26 B ut He answered and said, “It is not good to take the children’s bread and throw it to the little dogs.”

Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

27 A nd she said, “Yes, Lord, yet even the little dogs eat the crumbs which fall from their masters’ table.”

А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

28 T hen Jesus answered and said to her, “O woman, great is your faith! Let it be to you as you desire.” And her daughter was healed from that very hour. Jesus Heals Great Multitudes

Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

29 J esus departed from there, skirted the Sea of Galilee, and went up on the mountain and sat down there.

И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.

30 T hen great multitudes came to Him, having with them the lame, blind, mute, maimed, and many others; and they laid them down at Jesus’ feet, and He healed them.

И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

31 S o the multitude marveled when they saw the mute speaking, the maimed made whole, the lame walking, and the blind seeing; and they glorified the God of Israel. Feeding the Four Thousand

така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

32 N ow Jesus called His disciples to Himself and said, “I have compassion on the multitude, because they have now continued with Me three days and have nothing to eat. And I do not want to send them away hungry, lest they faint on the way.”

А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.

33 T hen His disciples said to Him, “Where could we get enough bread in the wilderness to fill such a great multitude?”

Учениците Му казаха: Отгде <да имаме> в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

34 J esus said to them, “How many loaves do you have?” And they said, “Seven, and a few little fish.”

Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.

35 S o He commanded the multitude to sit down on the ground.

Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

36 A nd He took the seven loaves and the fish and gave thanks, broke them and gave them to His disciples; and the disciples gave to the multitude.

И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

37 S o they all ate and were filled, and they took up seven large baskets full of the fragments that were left.

И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

38 N ow those who ate were four thousand men, besides women and children.

А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

39 A nd He sent away the multitude, got into the boat, and came to the region of Magdala.

И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.