1 T he proverbs of Solomon the son of David, king of Israel:

Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2 T o know wisdom and instruction, To perceive the words of understanding,

<Записани> за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

3 T o receive the instruction of wisdom, Justice, judgment, and equity;

За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

4 T o give prudence to the simple, To the young man knowledge and discretion—

За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

5 A wise man will hear and increase learning, And a man of understanding will attain wise counsel,

За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

6 T o understand a proverb and an enigma, The words of the wise and their riddles.

За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 T he fear of the Lord is the beginning of knowledge, But fools despise wisdom and instruction. Shun Evil Counsel

Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; <Но> безумните презират мъдростта и поуката.

8 M y son, hear the instruction of your father, And do not forsake the law of your mother;

Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

9 F or they will be a graceful ornament on your head, And chains about your neck.

Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10 M y son, if sinners entice you, Do not consent.

Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11 I f they say, “Come with us, Let us lie in wait to shed blood; Let us lurk secretly for the innocent without cause;

Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12 L et us swallow them alive like Sheol, And whole, like those who go down to the Pit;

Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13 W e shall find all kinds of precious possessions, We shall fill our houses with spoil;

Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14 C ast in your lot among us, Let us all have one purse”—

Ще хвърлиш жребието си като <един> от нас, Една кесия ще имаме всички; -

15 M y son, do not walk in the way with them, Keep your foot from their path;

Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16 F or their feet run to evil, And they make haste to shed blood.

Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17 S urely, in vain the net is spread In the sight of any bird;

Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18 B ut they lie in wait for their own blood, They lurk secretly for their own lives.

И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19 S o are the ways of everyone who is greedy for gain; It takes away the life of its owners. The Call of Wisdom

Такива са пътищата на всеки сребролюбец: <Сребролюбието> отнема живота на завладените от него.

20 W isdom calls aloud outside; She raises her voice in the open squares.

Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21 S he cries out in the chief concourses, At the openings of the gates in the city She speaks her words:

Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

22 “ How long, you simple ones, will you love simplicity? For scorners delight in their scorning, And fools hate knowledge.

Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите <до кога> ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23 T urn at my rebuke; Surely I will pour out my spirit on you; I will make my words known to you.

Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24 B ecause I have called and you refused, I have stretched out my hand and no one regarded,

Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, <Понеже> простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25 B ecause you disdained all my counsel, And would have none of my rebuke,

Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

26 I also will laugh at your calamity; I will mock when your terror comes,

То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 W hen your terror comes like a storm, And your destruction comes like a whirlwind, When distress and anguish come upon you.

Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

28 “ Then they will call on me, but I will not answer; They will seek me diligently, but they will not find me.

Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 B ecause they hated knowledge And did not choose the fear of the Lord,

Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30 T hey would have none of my counsel And despised my every rebuke.

Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31 T herefore they shall eat the fruit of their own way, And be filled to the full with their own fancies.

Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32 F or the turning away of the simple will slay them, And the complacency of fools will destroy them;

Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33 B ut whoever listens to me will dwell safely, And will be secure, without fear of evil.”

Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.