1 T he proverbs of Solomon the son of David, king of Israel:

Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2 T o know wisdom and instruction, To discern the sayings of understanding,

<Записани> за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

3 T o receive instruction in wise behavior, Righteousness, justice and equity;

За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

4 T o give prudence to the naive, To the youth knowledge and discretion,

За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

5 A wise man will hear and increase in learning, And a man of understanding will acquire wise counsel,

За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

6 T o understand a proverb and a figure, The words of the wise and their riddles.

За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 T he fear of the Lord is the beginning of knowledge; Fools despise wisdom and instruction. The Enticement of Sinners

Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; <Но> безумните презират мъдростта и поуката.

8 H ear, my son, your father’s instruction And do not forsake your mother’s teaching;

Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

9 I ndeed, they are a graceful wreath to your head And ornaments about your neck.

Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10 M y son, if sinners entice you, Do not consent.

Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11 I f they say, “Come with us, Let us lie in wait for blood, Let us ambush the innocent without cause;

Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12 L et us swallow them alive like Sheol, Even whole, as those who go down to the pit;

Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13 W e will find all kinds of precious wealth, We will fill our houses with spoil;

Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14 T hrow in your lot with us, We shall all have one purse,”

Ще хвърлиш жребието си като <един> от нас, Една кесия ще имаме всички; -

15 M y son, do not walk in the way with them. Keep your feet from their path,

Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16 F or their feet run to evil And they hasten to shed blood.

Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17 I ndeed, it is useless to spread the baited net In the sight of any bird;

Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18 B ut they lie in wait for their own blood; They ambush their own lives.

И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19 S o are the ways of everyone who gains by violence; It takes away the life of its possessors. Wisdom Warns

Такива са пътищата на всеки сребролюбец: <Сребролюбието> отнема живота на завладените от него.

20 W isdom shouts in the street, She lifts her voice in the square;

Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21 A t the head of the noisy streets she cries out; At the entrance of the gates in the city she utters her sayings:

Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

22 “ How long, O naive ones, will you love being simple-minded? And scoffers delight themselves in scoffing And fools hate knowledge?

Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите <до кога> ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23 “ Turn to my reproof, Behold, I will pour out my spirit on you; I will make my words known to you.

Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24 “ Because I called and you refused, I stretched out my hand and no one paid attention;

Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, <Понеже> простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25 A nd you neglected all my counsel And did not want my reproof;

Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

26 I will also laugh at your calamity; I will mock when your dread comes,

То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 W hen your dread comes like a storm And your calamity comes like a whirlwind, When distress and anguish come upon you.

Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

28 “ Then they will call on me, but I will not answer; They will seek me diligently but they will not find me,

Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 B ecause they hated knowledge And did not choose the fear of the Lord.

Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30 “ They would not accept my counsel, They spurned all my reproof.

Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31 “ So they shall eat of the fruit of their own way And be satiated with their own devices.

Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32 “ For the waywardness of the naive will kill them, And the complacency of fools will destroy them.

Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33 “ But he who listens to me shall live securely And will be at ease from the dread of evil.”

Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.