1 “ For the kingdom of heaven is like a landowner who went out early in the morning to hire laborers for his vineyard.

Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

2 W hen he had agreed with the laborers for a denarius for the day, he sent them into his vineyard.

И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

3 A nd he went out about the third hour and saw others standing idle in the market place;

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

4 a nd to those he said, ‘You also go into the vineyard, and whatever is right I will give you.’ And so they went.

и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

5 A gain he went out about the sixth and the ninth hour, and did the same thing.

Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

6 A nd about the eleventh hour he went out and found others standing around; and he said to them, ‘Why have you been standing here idle all day long?’

А, като излезе около единадесетия <час>, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?

7 T hey said to him, ‘Because no one hired us.’ He said to them, ‘You go into the vineyard too.’

Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето,.

8 “ When evening came, the owner of the vineyard said to his foreman, ‘Call the laborers and pay them their wages, beginning with the last group to the first.’

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и <следваш> до първите.

9 W hen those hired about the eleventh hour came, each one received a denarius.

И тъй, дойдоха <условените> около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

10 W hen those hired first came, they thought that they would receive more; but each of them also received a denarius.

А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

11 W hen they received it, they grumbled at the landowner,

И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 s aying, ‘These last men have worked only one hour, and you have made them equal to us who have borne the burden and the scorching heat of the day.’

Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 B ut he answered and said to one of them, ‘ Friend, I am doing you no wrong; did you not agree with me for a denarius?

А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

14 T ake what is yours and go, but I wish to give to this last man the same as to you.

Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

15 I s it not lawful for me to do what I wish with what is my own? Or is your eye envious because I am generous?’

Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?

16 S o the last shall be first, and the first last.” Death, Resurrection Foretold

Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

17 A s Jesus was about to go up to Jerusalem, He took the twelve disciples aside by themselves, and on the way He said to them,

И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече:

18 “ Behold, we are going up to Jerusalem; and the Son of Man will be delivered to the chief priests and scribes, and they will condemn Him to death,

Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

19 a nd will hand Him over to the Gentiles to mock and scourge and crucify Him, and on the third day He will be raised up.” Preferment Asked

и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

20 T hen the mother of the sons of Zebedee came to Jesus with her sons, bowing down and making a request of Him.

Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

21 A nd He said to her, “What do you wish?” She said to Him, “Command that in Your kingdom these two sons of mine may sit one on Your right and one on Your left.”

А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.

22 B ut Jesus answered, “You do not know what you are asking. Are you able to drink the cup that I am about to drink?” They said to Him, “We are able.”

А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? Казват Му: Можем.

23 H e said to them, “ My cup you shall drink; but to sit on My right and on My left, this is not Mine to give, but it is for those for whom it has been prepared by My Father.”

Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете,; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам<, а ще се даде на ония>, за които е било приготвено от Отца Ми.

24 A nd hearing this, the ten became indignant with the two brothers.

И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

25 B ut Jesus called them to Himself and said, “You know that the rulers of the Gentiles lord it over them, and their great men exercise authority over them.

Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

26 I t is not this way among you, but whoever wishes to become great among you shall be your servant,

Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

27 a nd whoever wishes to be first among you shall be your slave;

и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28 j ust as the Son of Man did not come to be served, but to serve, and to give His life a ransom for many.” Sight for the Blind

също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

29 A s they were leaving Jericho, a large crowd followed Him.

И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

30 A nd two blind men sitting by the road, hearing that Jesus was passing by, cried out, “Lord, have mercy on us, Son of David!”

И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

31 T he crowd sternly told them to be quiet, but they cried out all the more, “Lord, Son of David, have mercy on us!”

А народът ги смъмрюваше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи сине Давидов!

32 A nd Jesus stopped and called them, and said, “What do you want Me to do for you?”

И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!

33 T hey said to Him, “Lord, we want our eyes to be opened.”

Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.

34 M oved with compassion, Jesus touched their eyes; and immediately they regained their sight and followed Him.

А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.