1 F or the kingdom of heaven is like unto a man that is an householder, which went out early in the morning to hire labourers into his vineyard.

Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

2 A nd when he had agreed with the labourers for a penny a day, he sent them into his vineyard.

И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

3 A nd he went out about the third hour, and saw others standing idle in the marketplace,

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

4 a nd said unto them; Go ye also into the vineyard, and whatsoever is right I will give you. And they went their way.

и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

5 A gain he went out about the sixth and ninth hour, and did likewise.

Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

6 A nd about the eleventh hour he went out, and found others standing idle, and saith unto them, Why stand ye here all the day idle?

А, като излезе около единадесетия <час>, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?

7 T hey say unto him, Because no man hath hired us. He saith unto them, Go ye also into the vineyard; and whatsoever is right, that shall ye receive.

Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето,.

8 S o when even was come, the lord of the vineyard saith unto his steward, Call the labourers, and give them their hire, beginning from the last unto the first.

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и <следваш> до първите.

9 A nd when they came that were hired about the eleventh hour, they received every man a penny.

И тъй, дойдоха <условените> около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

10 B ut when the first came, they supposed that they should have received more; and they likewise received every man a penny.

А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

11 A nd when they had received it, they murmured against the goodman of the house,

И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 s aying, These last have wrought but one hour, and thou hast made them equal unto us, which have borne the burden and heat of the day.

Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 B ut he answered one of them, and said, Friend, I do thee no wrong: didst not thou agree with me for a penny?

А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

14 T ake that thine is, and go thy way: I will give unto this last, even as unto thee.

Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

15 I s it not lawful for me to do what I will with mine own? Is thine eye evil, because I am good?

Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?

16 S o the last shall be first, and the first last: for many be called, but few chosen.

Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

17 A nd Jesus going up to Jerusalem took the twelve disciples apart in the way, and said unto them,

И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече:

18 B ehold, we go up to Jerusalem; and the Son of man shall be betrayed unto the chief priests and unto the scribes, and they shall condemn him to death,

Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

19 a nd shall deliver him to the Gentiles to mock, and to scourge, and to crucify him: and the third day he shall rise again.

и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

20 T hen came to him the mother of Zebedee’s children with her sons, worshipping him, and desiring a certain thing of him.

Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

21 A nd he said unto her, What wilt thou? She saith unto him, Grant that these my two sons may sit, the one on thy right hand, and the other on the left, in thy kingdom.

А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.

22 B ut Jesus answered and said, Ye know not what ye ask. Are ye able to drink of the cup that I shall drink of, and to be baptized with the baptism that I am baptized with? They say unto him, We are able.

А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? Казват Му: Можем.

23 A nd he saith unto them, Ye shall drink indeed of my cup, and be baptized with the baptism that I am baptized with: but to sit on my right hand, and on my left, is not mine to give, but it shall be given to them for whom it is prepared of my Father.

Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете,; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам<, а ще се даде на ония>, за които е било приготвено от Отца Ми.

24 A nd when the ten heard it, they were moved with indignation against the two brethren.

И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

25 B ut Jesus called them unto him, and said, Ye know that the princes of the Gentiles exercise dominion over them, and they that are great exercise authority upon them.

Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

26 B ut it shall not be so among you: but whosoever will be great among you, let him be your minister;

Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

27 a nd whosoever will be chief among you, let him be your servant:

и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28 e ven as the Son of man came not to be ministered unto, but to minister, and to give his life a ransom for many.

също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

29 A nd as they departed from Jericho, a great multitude followed him.

И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

30 A nd, behold, two blind men sitting by the way side, when they heard that Jesus passed by, cried out, saying, Have mercy on us, O Lord, thou Son of David.

И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

31 A nd the multitude rebuked them, because they should hold their peace: but they cried the more, saying, Have mercy on us, O Lord, thou Son of David.

А народът ги смъмрюваше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи сине Давидов!

32 A nd Jesus stood still, and called them, and said, What will ye that I shall do unto you?

И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!

33 T hey say unto him, Lord, that our eyes may be opened.

Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.

34 S o Jesus had compassion on them, and touched their eyes: and immediately their eyes received sight, and they followed him.

А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.