1 A nd they came over unto the other side of the sea, into the country of the Gadarenes.

И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.

2 A nd when he was come out of the ship, immediately there met him out of the tombs a man with an unclean spirit,

И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.

3 w ho had his dwelling among the tombs; and no man could bind him, no, not with chains:

Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;

4 b ecause that he had been often bound with fetters and chains, and the chains had been plucked asunder by him, and the fetters broken in pieces: neither could any man tame him.

защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

5 A nd always, night and day, he was in the mountains, and in the tombs, crying, and cutting himself with stones.

И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.

6 B ut when he saw Jesus afar off, he ran and worshipped him,

А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;

7 a nd cried with a loud voice, and said, What have I to do with thee, Jesus, thou Son of the most high God? I adjure thee by God, that thou torment me not.

и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

8 F or he said unto him, Come out of the man, thou unclean spirit.

(Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).

9 A nd he asked him, What is thy name? And he answered, saying, My name is Legion: for we are many.

И <Исус> го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

10 A nd he besought him much that he would not send them away out of the country.

И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

11 N ow there was there nigh unto the mountains a great herd of swine feeding.

А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.

12 A nd all the devils besought him, saying, Send us into the swine, that we may enter into them.

И <бесовете> Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

13 A nd forthwith Jesus gave them leave. And the unclean spirits went out, and entered into the swine: and the herd ran violently down a steep place into the sea, (they were about two thousand;) and were choked in the sea.

Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото<, на брой> около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

14 A nd they that fed the swine fled, and told it in the city, and in the country. And they went out to see what it was that was done.

А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И <жителите> дойдоха да видят какво е станало.

15 A nd they come to Jesus, and see him that was possessed with the devil, and had the legion, sitting, and clothed, and in his right mind: and they were afraid.

И като дохождат при Исуса, виждат хванатия< по-преди> от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

16 A nd they that saw it told them how it befell to him that was possessed with the devil, and also concerning the swine.

И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

17 A nd they began to pray him to depart out of their coasts.

И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

18 A nd when he was come into the ship, he that had been possessed with the devil prayed him that he might be with him.

И когато влизаше в ладията, тоя, който бе <по-напред> хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

19 H owbeit Jesus suffered him not, but saith unto him, Go home to thy friends, and tell them how great things the Lord hath done for thee, and hath had compassion on thee.

Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и <как> се смили за тебе.

20 A nd he departed, and began to publish in Decapolis how great things Jesus had done for him: and all men did marvel.

И <човекът> тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

21 A nd when Jesus was passed over again by ship unto the other side, much people gathered unto him: and he was nigh unto the sea.

Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

22 A nd, behold, there cometh one of the rulers of the synagogue, Jairus by name; and when he saw him, he fell at his feet,

И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

23 a nd besought him greatly, saying, My little daughter lieth at the point of death: I pray thee, come and lay thy hands on her, that she may be healed; and she shall live.

и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;< моля Ти> се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

24 A nd Jesus went with him; and much people followed him, and thronged him.

И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

25 A nd a certain woman, which had an issue of blood twelve years,

И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

26 a nd had suffered many things of many physicians, and had spent all that she had, and was nothing bettered, but rather grew worse,

и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

27 w hen she had heard of Jesus, came in the press behind, and touched his garment.

като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

28 F or she said, If I may touch but his clothes, I shall be whole.

Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

29 A nd straightway the fountain of her blood was dried up; and she felt in her body that she was healed of that plague.

И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

30 A nd Jesus, immediately knowing in himself that virtue had gone out of him, turned him about in the press, and said, Who touched my clothes?

И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

31 A nd his disciples said unto him, Thou seest the multitude thronging thee, and sayest thou, Who touched me?

Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

32 A nd he looked round about to see her that had done this thing.

Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

33 B ut the woman fearing and trembling, knowing what was done in her, came and fell down before him, and told him all the truth.

А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

34 A nd he said unto her, Daughter, thy faith hath made thee whole; go in peace, and be whole of thy plague.

А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

35 W hile he yet spake, there came from the ruler of the synagogue’s house certain which said, Thy daughter is dead: why troublest thou the Master any further?

Докато Той още говореше, дохождат от <къщата на> началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

36 A s soon as Jesus heard the word that was spoken, he saith unto the ruler of the synagogue, Be not afraid, only believe.

А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

37 A nd he suffered no man to follow him, save Peter, and James, and John the brother of James.

И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

38 A nd he cometh to the house of the ruler of the synagogue, and seeth the tumult, and them that wept and wailed greatly.

И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и <мнозина>, които плачеха и пищяха много.

39 A nd when he was come in, he saith unto them, Why make ye this ado, and weep? the damsel is not dead, but sleepeth.

И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

40 A nd they laughed him to scorn. But when he had put them all out, he taketh the father and the mother of the damsel, and them that were with him, and entereth in where the damsel was lying.

А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

41 A nd he took the damsel by the hand, and said unto her, Talitha cumi; which is, being interpreted, Damsel, I say unto thee, arise.

И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

42 A nd straightway the damsel arose, and walked; for she was of the age of twelve years. And they were astonished with a great astonishment.

И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

43 A nd he charged them straitly that no man should know it; and commanded that something should be given her to eat.

И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.