1 T hen Pilate therefore took Jesus, and scourged him.

Тогава Пилат взе Исуса и го би.

2 A nd the soldiers platted a crown of thorns, and put it on his head, and they put on him a purple robe,

И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха,

3 a nd said, Hail, King of the Jews! and they smote him with their hands.

приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници.

4 P ilate therefore went forth again, and saith unto them, Behold, I bring him forth to you, that ye may know that I find no fault in him.

Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.

5 T hen came Jesus forth, wearing the crown of thorns, and the purple robe. And Pilate saith unto them, Behold the man!

Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. <Пилат> им казва: Ето човекът!

6 W hen the chief priests therefore and officers saw him, they cried out, saying, Crucify him, crucify him. Pilate saith unto them, Take ye him, and crucify him: for I find no fault in him.

А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.

7 T he Jews answered him, We have a law, and by our law he ought to die, because he made himself the Son of God.

Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.

8 W hen Pilate therefore heard that saying, he was the more afraid;

А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши.

9 a nd went again into the judgment hall, and saith unto Jesus, Whence art thou? But Jesus gave him no answer.

И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор.

10 T hen saith Pilate unto him, Speakest thou not unto me? knowest thou not that I have power to crucify thee, and have power to release thee?

Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?

11 J esus answered, Thou couldest have no power at all against me, except it were given thee from above: therefore he that delivered me unto thee hath the greater sin.

Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

12 A nd from thenceforth Pilate sought to release him: but the Jews cried out, saying, If thou let this man go, thou art not Cæsar’s friend: whosoever maketh himself a king speaketh against Cæsar.

Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря.

13 W hen Pilate therefore heard that saying, he brought Jesus forth, and sat down in the judgment seat in a place that is called the Pavement, but in the Hebrew, Gabbatha.

А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски, Гавата.

14 A nd it was the preparation of the passover, and about the sixth hour: and he saith unto the Jews, Behold your King!

Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!

15 B ut they cried out, Away with him, away with him, crucify him. Pilate saith unto them, Shall I crucify your King? The chief priests answered, We have no king but Cæsar.

А те извикаха: Махни <Го>! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.

16 T hen delivered he him therefore unto them to be crucified. And they took Jesus, and led him away.

Затова той им Го предаде да бъде разпнат.

17 A nd he bearing his cross went forth into a place called the place of a skull, which is called in the Hebrew Golgotha:

И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота,

18 w here they crucified him, and two other with him, on either side one, and Jesus in the midst.

гдето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус посред.

19 A nd Pilate wrote a title, and put it on the cross. And the writing was, JESUS OF NAZARETH THE KING OF THE JEWS.

А Пилат написа и надпис, който постави над <Него> на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.

20 T his title then read many of the Jews: for the place where Jesus was crucified was nigh to the city: and it was written in Hebrew, and Greek, and Latin.

Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.

21 T hen said the chief priests of the Jews to Pilate, Write not, The King of the Jews; but that he said, I am King of the Jews.

А юдейските главни свещеници казаха на Пилата: Недей писа: юдейски цар, но - Самозваният юдейски цар.

22 P ilate answered, What I have written I have written.

Пилат отговори: Каквото писах, писах.

23 T hen the soldiers, when they had crucified Jesus, took his garments, and made four parts, to every soldier a part; and also his coat: now the coat was without seam, woven from the top throughout.

А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе <до долу>;

24 T hey said therefore among themselves, Let us not rend it, but cast lots for it, whose it shall be: that the scripture might be fulfilled, which saith, They parted my raiment among them, and for my vesture they did cast lots. These things therefore the soldiers did.

затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това.

25 N ow there stood by the cross of Jesus his mother, and his mother’s sister, Mary the wife of Cleophas, and Mary Magdalene.

А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.

26 W hen Jesus therefore saw his mother, and the disciple standing by, whom he loved, he saith unto his mother, Woman, behold thy son!

А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!

27 T hen saith he to the disciple, Behold thy mother! And from that hour that disciple took her unto his own home.

После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у <дома си>.

28 A fter this, Jesus knowing that all things were now accomplished, that the scripture might be fulfilled, saith, I thirst.

След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.

29 N ow there was set a vessel full of vinegar: and they filled a spunge with vinegar, and put it upon hyssop, and put it to his mouth.

А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова <тръст> една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

30 W hen Jesus therefore had received the vinegar, he said, It is finished: and he bowed his head, and gave up the ghost.

А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.

31 T he Jews therefore, because it was the preparation, that the bodies should not remain upon the cross on the sabbath day, (for that sabbath day was an high day,) besought Pilate that their legs might be broken, and that they might be taken away.

И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям <ден>), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам.

32 T hen came the soldiers, and brake the legs of the first, and of the other which was crucified with him.

Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с <Исуса>.

33 B ut when they came to Jesus, and saw that he was dead already, they brake not his legs:

Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите.

34 b ut one of the soldiers with a spear pierced his side, and forthwith came there out blood and water.

Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.

35 A nd he that saw it bare record, and his record is true: and he knoweth that he saith true, that ye might believe.

И тоя, който видя, свидетелствува <за това>, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

36 F or these things were done, that the scripture should be fulfilled, A bone of him shall not be broken.

Защото това стана, за да се изпълни написаното: "Кост Негова няма да се строши";

37 A nd again another scripture saith, They shall look on him whom they pierced.

и пак на друго място писанието казва: "Ще погледнат на Него, Когото прободоха".

38 A nd after this Joseph of Arimathæa, being a disciple of Jesus, but secretly for fear of the Jews, besought Pilate that he might take away the body of Jesus: and Pilate gave him leave. He came therefore, and took the body of Jesus.

След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да <му позволи> да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му.

39 A nd there came also Nicodemus, which at the first came to Jesus by night, and brought a mixture of myrrh and aloes, about an hundred pound weight.

Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

40 T hen took they the body of Jesus, and wound it in linen clothes with the spices, as the manner of the Jews is to bury.

И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.

41 N ow in the place where he was crucified there was a garden; and in the garden a new sepulchre, wherein was never man yet laid.

А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган.

42 T here laid they Jesus therefore because of the Jews’ preparation day; for the sepulchre was nigh at hand.

Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо.