1 S ing aloud unto God our strength: make a joyful noise unto the God of Jacob.

(По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 8, надписът.}. Асафов <псалом>. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.

2 T ake a psalm, and bring hither the timbrel, the pleasant harp with the psaltery.

Запейте псалом и звънете тъпанче, Благозвучна арфа и псалтир.

3 B low up the trumpet in the new moon, in the time appointed, on our solemn feast day.

Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.

4 F or this was a statute for Israel, and a law of the God of Jacob.

Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.

5 T his he ordained in Joseph for a testimony, when he went out through the land of Egypt: where I heard a language that I understood not.

Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, <Гдето> чух език, който не познавах.

6 I removed his shoulder from the burden: his hands were delivered from the pots.

Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.

7 T hou calledst in trouble, and I delivered thee; I answered thee in the secret place of thunder: I proved thee at the waters of Meribah. Selah.

В скръбно време ти <ме> призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно <място> на гърма; Изпитах те при водите на Мерива. (Села).

8 H ear, O my people, and I will testify unto thee: O Israel, if thou wilt hearken unto me;

Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:

9 t here shall no strange god be in thee; neither shalt thou worship any strange god.

Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,

10 I am the Lord thy God, which brought thee out of the land of Egypt: open thy mouth wide, and I will fill it.

Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.

11 B ut my people would not hearken to my voice; and Israel would none of me.

Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.

12 S o I gave them up unto their own hearts’ lust: and they walked in their own counsels.

Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.

13 O h that my people had hearkened unto me, and Israel had walked in my ways!

Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!

14 I should soon have subdued their enemies, and turned my hand against their adversaries.

Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,

15 T he haters of the Lord should have submitted themselves unto him: but their time should have endured for ever.

<Даже> ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; <А благоденственото> време на тия щеше да трае за винаги;

16 H e should have fed them also with the finest of the wheat: and with honey out of the rock should I have satisfied thee.

И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.