1 F or yourselves, brethren, know our entrance in unto you, that it was not in vain:

Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

2 b ut even after that we had suffered before, and were shamefully entreated, as ye know, at Philippi, we were bold in our God to speak unto you the gospel of God with much contention.

но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

3 F or our exhortation was not of deceit, nor of uncleanness, nor in guile:

Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто <подбуждение>, нито е било с лукавщина;

4 b ut as we were allowed of God to be put in trust with the gospel, even so we speak; not as pleasing men, but God, which trieth our hearts.

но както сме били одобрени от Бога да ни се повери <делото на> благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

5 F or neither at any time used we flattering words, as ye know, nor a cloke of covetousness; God is witness:

Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

6 n or of men sought we glory, neither of you, nor yet of others, when we might have been burdensome, as the apostles of Christ.

нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

7 B ut we were gentle among you, even as a nurse cherisheth her children:

но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

8 s o being affectionately desirous of you, we were willing to have imparted unto you, not the gospel of God only, but also our own souls, because ye were dear unto us.

Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

9 F or ye remember, brethren, our labour and travail: for labouring night and day, because we would not be chargeable unto any of you, we preached unto you the gospel of God.

Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

10 Y e are witnesses, and God also, how holily and justly and unblameably we behaved ourselves among you that believe:

Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

11 a s ye know how we exhorted and comforted and charged every one of you, as a father doth his children,

като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

12 t hat ye would walk worthy of God, who hath called you unto his kingdom and glory.

и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

13 F or this cause also thank we God without ceasing, because, when ye received the word of God which ye heard of us, ye received it not as the word of men, but as it is in truth, the word of God, which effectually worketh also in you that believe.

И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

14 F or ye, brethren, became followers of the churches of God which in Judæa are in Christ Jesus: for ye also have suffered like things of your own countrymen, even as they have of the Jews:

Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;

15 w ho both killed the Lord Jesus, and their own prophets, and have persecuted us; and they please not God, and are contrary to all men:

които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

16 f orbidding us to speak to the Gentiles that they might be saved, to fill up their sins alway: for the wrath is come upon them to the uttermost.

като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят <мярката на> греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

17 B ut we, brethren, being taken from you for a short time in presence, not in heart, endeavoured the more abundantly to see your face with great desire.

А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за <телесно> присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

18 W herefore we would have come unto you, even I Paul, once and again; but Satan hindered us.

Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

19 F or what is our hope, or joy, or crown of rejoicing? Are not even ye in the presence of our Lord Jesus Christ at his coming?

Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

20 F or ye are our glory and joy.

Защото вие сте наша слава и радост.