1 A m I not an apostle? am I not free? have I not seen Jesus Christ our Lord? are not ye my work in the Lord?

Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

2 I f I be not an apostle unto others, yet doubtless I am to you: for the seal of mine apostleship are ye in the Lord.

На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

3 M ine answer to them that do examine me is this,

Ето моето оправдание пред тия, които изпитват <поведението> ми:

4 H ave we not power to eat and to drink?

Нямаме ли право да ядем и да пием <за сметка на църквите?>

5 H ave we not power to lead about a sister, a wife, as well as other apostles, and as the brethren of the Lord, and Cephas?

Нямаме ли право <и ние>, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

6 O r I only and Barnabas, have not we power to forbear working?

Или само аз и Варнава нямаме право да не работим <за прехраната си?>

7 W ho goeth a warfare any time at his own charges? who planteth a vineyard, and eateth not of the fruit thereof? or who feedeth a flock, and eateth not of the milk of the flock?

Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

8 S ay I these things as a man? or saith not the law the same also?

По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

9 F or it is written in the law of Moses, Thou shalt not muzzle the mouth of the ox that treadeth out the corn. Doth God take care for oxen?

Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли <тук> се грижи Бог,

10 O r saith he it altogether for our sakes? For our sakes, no doubt, this is written: that he that ploweth should plow in hope; and that he that thresheth in hope should be partaker of his hope.

или <го казва> несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, <трябва да вършее> с надежда, че ще участвува в плода.

11 I f we have sown unto you spiritual things, is it a great thing if we shall reap your carnal things?

Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

12 I f others be partakers of this power over you, are not we rather? Nevertheless we have not used this power; but suffer all things, lest we should hinder the gospel of Christ.

Ако други участвуват в <това> право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

13 D o ye not know that they which minister about holy things live of the things of the temple? and they which wait at the altar are partakers with the altar?

Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

14 E ven so hath the Lord ordained that they which preach the gospel should live of the gospel.

Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

15 B ut I have used none of these things: neither have I written these things, that it should be so done unto me: for it were better for me to die, than that any man should make my glorying void.

Но аз не съм използувал ни една от тия <наредби>, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

16 F or though I preach the gospel, I have nothing to glory of: for necessity is laid upon me; yea, woe is unto me, if I preach not the gospel!

Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.

17 F or if I do this thing willingly, I have a reward: but if against my will, a dispensation of the gospel is committed unto me.

Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само <изпълнявам> повереното ми настойничество:

18 W hat is my reward then? Verily that, when I preach the gospel, I may make the gospel of Christ without charge, that I abuse not my power in the gospel.

И тъй, каква е моята награда? <Тая> че, като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.

19 F or though I be free from all men, yet have I made myself servant unto all, that I might gain the more.

Защото, при все че съм свободен от всичките <човеци>, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

20 A nd unto the Jews I became as a Jew, that I might gain the Jews; to them that are under the law, as under the law, that I might gain them that are under the law;

На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, <станах> като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

21 t o them that are without law, as without law, (being not without law to God, but under the law to Christ,) that I might gain them that are without law.

На тия, които нямат закон, <станах> като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

22 T o the weak became I as weak, that I might gain the weak: I am made all things to all men, that I might by all means save some.

На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

23 A nd this I do for the gospel’s sake, that I might be partaker thereof with you.

Всичко <това> върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

24 K now ye not that they which run in a race run all, but one receiveth the prize? So run, that ye may obtain.

Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а <само> един получава наградата? Така тичайте, щото да <я> получите.

25 A nd every man that striveth for the mastery is temperate in all things. Now they do it to obtain a corruptible crown; but we an incorruptible.

И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те <вършат това> за да получат тленен венец, а ние нетленен.

26 I therefore so run, not as uncertainly; so fight I, not as one that beateth the air:

И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

27 b ut I keep under my body, and bring it into subjection: lest that by any means, when I have preached to others, I myself should be a castaway.

но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.