1 N ow Hiram king of Tyre sent messengers to David, and timber of cedars, with masons and carpenters, to build him an house.

Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.

2 A nd David perceived that the Lord had confirmed him king over Israel, for his kingdom was lifted up on high, because of his people Israel.

И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля.

3 A nd David took more wives at Jerusalem: and David begat more sons and daughters.

И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.

4 N ow these are the names of his children which he had in Jerusalem; Shammua, and Shobab, Nathan, and Solomon,

И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

5 a nd Ibhar, and Elishua, and Elpalet,

Евар, Елисуа, Елфалет,

6 a nd Nogah, and Nepheg, and Japhia,

Ногах, Нефег, Явия,

7 a nd Elishama, and Beeliada, and Eliphalet.

Елисама, Веелиада {13 В 2 Цар. 5: 6, Елиада.} и Елифалет.

8 A nd when the Philistines heard that David was anointed king over all Israel, all the Philistines went up to seek David. And David heard of it, and went out against them.

А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.

9 A nd the Philistines came and spread themselves in the valley of Rephaim.

И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.

10 A nd David enquired of God, saying, Shall I go up against the Philistines? and wilt thou deliver them into mine hand? And the Lord said unto him, Go up; for I will deliver them into thine hand.

Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.

11 S o they came up to Baal-perazim; and David smote them there. Then David said, God hath broken in upon mine enemies by mine hand like the breaking forth of waters: therefore they called the name of that place Baal-perazim.

И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място на проломите.}.

12 A nd when they had left their gods there, David gave a commandment, and they were burned with fire.

И <филистимците> оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.

13 A nd the Philistines yet again spread themselves abroad in the valley.

И филистимците пак нахлуха в долината.

14 T herefore David enquired again of God; and God said unto him, Go not up after them; turn away from them, and come upon them over against the mulberry trees.

Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.

15 A nd it shall be, when thou shalt hear a sound of going in the tops of the mulberry trees, that then thou shalt go out to battle: for God is gone forth before thee to smite the host of the Philistines.

И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

16 D avid therefore did as God commanded him: and they smote the host of the Philistines from Gibeon even to Gazer.

И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.

17 A nd the fame of David went out into all lands; and the Lord brought the fear of him upon all nations.

И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.