1 W herefore, holy brethren, partakers of the heavenly calling, consider the Apostle and High Priest of our profession, Christ Jesus;

Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

2 w ho was faithful to him that appointed him, as also Moses was faithful in all his house.

Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

3 F or this man was counted worthy of more glory than Moses, inasmuch as he who hath builded the house hath more honour than the house.

Понеже Той се удостои със слава <толкоз> по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от <почитта що има> къщата.

4 F or every house is builded by some man; but he that built all things is God.

Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

5 A nd Moses verily was faithful in all his house, as a servant, for a testimony of those things which were to be spoken after;

И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори <по-после;>

6 b ut Christ as a son over his own house; whose house are we, if we hold fast the confidence and the rejoicing of the hope firm unto the end.

а Христос, като Син, <беше верен> над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

7 W herefore (as the Holy Ghost saith, To day if ye will hear his voice,

Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,

8 h arden not your hearts, as in the provocation, in the day of temptation in the wilderness:

Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

9 w hen your fathers tempted me, proved me, and saw my works forty years.

Гдето бащите ви <Ме> изкусиха, изпитаха <Ме>. И видяха делата Ми четиридесет години.

10 W herefore I was grieved with that generation, and said, They do alway err in their heart; and they have not known my ways.

Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;

11 S o I sware in my wrath, They shall not enter into my rest.)

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

12 T ake heed, brethren, lest there be in any of you an evil heart of unbelief, in departing from the living God.

Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

13 B ut exhort one another daily, while it is called To day; lest any of you be hardened through the deceitfulness of sin.

но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

14 F or we are made partakers of Christ, if we hold the beginning of our confidence stedfast unto the end;

Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

15 w hile it is said, To day if ye will hear his voice, harden not your hearts, as in the provocation.

докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".

16 F or some, when they had heard, did provoke: howbeit not all that came out of Egypt by Moses.

Защото кои, като чуха, <Го> преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

17 B ut with whom was he grieved forty years? was it not with them that had sinned, whose carcases fell in the wilderness?

А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

18 A nd to whom sware he that they should not enter into his rest, but to them that believed not?

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

19 S o we see that they could not enter in because of unbelief.

И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.