1 W herefore, holy brethren, partakers of the heavenly calling, consider the Apostle and High Priest of our profession, Christ Jesus;

Затова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус,

2 w ho was faithful to him that appointed him, as also Moses was faithful in all his house.

Който беше верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей - в целия Негов дом.

3 F or this man was counted worthy of more glory than Moses, inasmuch as he who hath builded the house hath more honour than the house.

Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е направил къщата, от почитта, която има къщата.

4 F or every house is builded by some man; but he that built all things is God.

Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог.

5 A nd Moses verily was faithful in all his house, as a servant, for a testimony of those things which were to be spoken after;

И Моисей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно;

6 b ut Christ as a son over his own house; whose house are we, if we hold fast the confidence and the rejoicing of the hope firm unto the end.

а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си. Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ

7 W herefore (as the Holy Ghost saith, To day if ye will hear his voice,

Затова, както казва Святият Дух: "Днес, ако чуете гласа Му,

8 h arden not your hearts, as in the provocation, in the day of temptation in the wilderness:

не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

9 w hen your fathers tempted me, proved me, and saw my works forty years.

където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

10 W herefore I was grieved with that generation, and said, They do alway err in their heart; and they have not known my ways.

Затова възнегодувах против това поколение. И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си, те не са познали Моите пътища.

11 S o I sware in my wrath, They shall not enter into my rest.)

Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка."

12 T ake heed, brethren, lest there be in any of you an evil heart of unbelief, in departing from the living God.

Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

13 B ut exhort one another daily, while it is called To day; lest any of you be hardened through the deceitfulness of sin.

но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

14 F or we are made partakers of Christ, if we hold the beginning of our confidence stedfast unto the end;

Защото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;

15 w hile it is said, To day if ye will hear his voice, harden not your hearts, as in the provocation.

докато се казва: "Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението."

16 F or some, when they had heard, did provoke: howbeit not all that came out of Egypt by Moses.

Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей?

17 B ut with whom was he grieved forty years? was it not with them that had sinned, whose carcases fell in the wilderness?

А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

18 A nd to whom sware he that they should not enter into his rest, but to them that believed not?

На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

19 S o we see that they could not enter in because of unbelief.

И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.