1 F or the law having a shadow of good things to come, and not the very image of the things, can never with those sacrifices which they offered year by year continually make the comers thereunto perfect.

Защото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота онези, които пристъпват да жертват.

2 F or then would they not have ceased to be offered? because that the worshippers once purged should have had no more conscience of sins.

В противен случай те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

3 B ut in those sacrifices there is a remembrance again made of sins every year.

Но с тези жертви всяка година става напомняне за греховете.

4 F or it is not possible that the blood of bulls and of goats should take away sins.

Защото не е възможно кръв от телета и козли да отмахне грехове.

5 W herefore when he cometh into the world, he saith, Sacrifice and offering thou wouldest not, but a body hast thou prepared me:

Затова Христос, като влиза в света, казва: "Жертва и принос не си поискал, но си Ми приготвил тяло;

6 i n burnt offerings and sacrifices for sin thou hast had no pleasure.

всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни.

7 T hen said I, Lo, I come (in the volume of the book it is written of me,) to do thy will, O God.

Тогава казах: Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за Мене) да изпълня Твоята воля, о, Боже."

8 A bove when he said, Sacrifice and offering and burnt offerings and offering for sin thou wouldest not, neither hadst pleasure therein; which are offered by the law;

Като казва първо: "Жертви и приноси, и всеизгаряния, и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни" (които впрочем се принасят според закона),

9 t hen said he, Lo, I come to do thy will, O God. He taketh away the first, that he may establish the second.

после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти." Това означава: Той отмахва първото, за да постанови второто.

10 B y the which will we are sanctified through the offering of the body of Jesus Christ once for all.

С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги.

11 A nd every priest standeth daily ministering and offering oftentimes the same sacrifices, which can never take away sins:

И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

12 b ut this man, after he had offered one sacrifice for sins for ever, sat down on the right hand of God;

но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога

13 f rom henceforth expecting till his enemies be made his footstool.

и оттогава насам чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие.

14 F or by one offering he hath perfected for ever them that are sanctified.

Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

15 W hereof the Holy Ghost also is a witness to us: for after that he had said before,

А и Святият Дух ни свидетелства за това; защото след като е казал:

16 T his is the covenant that I will make with them after those days, saith the Lord, I will put my laws into their hearts, and in their minds will I write them;

"Ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им", прибавя:

17 a nd their sins and iniquities will I remember no more.

"И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече."

18 N ow where remission of these is, there is no more offering for sin.

А където има прощение за тези неща, там вече няма принос за грях. Новият път на вярата

19 H aving therefore, brethren, boldness to enter into the holiest by the blood of Jesus,

И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището

20 b y a new and living way, which he hath consecrated for us, through the veil, that is to say, his flesh;

през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си,

21 a nd having an high priest over the house of God;

и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

22 l et us draw near with a true heart in full assurance of faith, having our hearts sprinkled from an evil conscience, and our bodies washed with pure water.

нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода;

23 L et us hold fast the profession of our faith without wavering; (for he is faithful that promised;)

нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това;

24 a nd let us consider one another to provoke unto love and to good works:

и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела,

25 n ot forsaking the assembling of ourselves together, as the manner of some is; but exhorting one another: and so much the more, as ye see the day approaching.

като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. Опасност от отстъпничество

26 F or if we sin wilfully after that we have received the knowledge of the truth, there remaineth no more sacrifice for sins,

Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

27 b ut a certain fearful looking for of judgment and fiery indignation, which shall devour the adversaries.

а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците.

28 H e that despised Moses’ law died without mercy under two or three witnesses:

Ако някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

29 o f how much sorer punishment, suppose ye, shall he be thought worthy, who hath trodden under foot the Son of God, and hath counted the blood of the covenant, wherewith he was sanctified, an unholy thing, and hath done despite unto the Spirit of grace?

тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

30 F or we know him that hath said, Vengeance belongeth unto me, I will recompense, saith the Lord. And again, The Lord shall judge his people.

Защото познаваме Този, Който е казал: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя", и пак: "Господ ще съди народа Си."

31 I t is a fearful thing to fall into the hands of the living God.

Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог. Наставления за постоянство и търпение

32 B ut call to remembrance the former days, in which, after ye were illuminated, ye endured a great fight of afflictions;

Припомняйте си още за първите дни, когато, след като бяхте просветени, претърпяхте голяма борба от страдания,

33 p artly, whilst ye were made a gazingstock both by reproaches and afflictions; and partly, whilst ye became companions of them that were so used.

кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тези, които страдаха така.

34 F or ye had compassion of me in my bonds, and took joyfully the spoiling of your goods, knowing in yourselves that ye have in heaven a better and an enduring substance.

Защото вие не само страдахте с онези, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

35 C ast not away therefore your confidence, which hath great recompence of reward.

И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

36 F or ye have need of patience, that, after ye have done the will of God, ye might receive the promise.

Защото ви е нужно търпение, така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

37 F or yet a little while, and he that shall come will come, and will not tarry.

"Защото още много малко време, и ще дойде Този, Който има да дойде, и няма да се забави.

38 N ow the just shall live by faith: but if any man draw back, my soul shall have no pleasure in him.

А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми."

39 B ut we are not of them who draw back unto perdition; but of them that believe to the saving of the soul.

Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.