1 T hen Job answered and said,

Тогава Йов отговори:

2 I have heard many such things: miserable comforters are ye all.

Много такива неща съм слушал; окаяни утешители сте всички.

3 S hall vain words have an end? or what emboldeneth thee that thou answerest?

Свършват ли се празните думи? Или какво ти дава смелост, че отговаряш?

4 I also could speak as ye do: if your soul were in my soul’s stead, I could heap up words against you, and shake mine head at you.

И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.

5 B ut I would strengthen you with my mouth, and the moving of my lips should asswage your grief.

Но аз бих ви подкрепил с устата си и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.

6 T hough I speak, my grief is not asswaged: and though I forbear, what am I eased?

Ако говоря, болката ми не олеква; и ако мълча, доколко съм в покой?

7 B ut now he hath made me weary: thou hast made desolate all my company.

Но сега Той много ме умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 A nd thou hast filled me with wrinkles, which is a witness against me: and my leanness rising up in me beareth witness to my face.

Покрил си ме с бръчки в свидетелство против мен; и мършавостта ми се издига срещу мен и заявява в лицето ми.

9 H e teareth me in his wrath, who hateth me: he gnasheth upon me with his teeth; mine enemy sharpeneth his eyes upon me.

Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази; скърца със зъбите Си против мене; неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 T hey have gaped upon me with their mouth; they have smitten me upon the cheek reproachfully; they have gathered themselves together against me.

Зяпат против мене с устата си, удрят ме по челюстта с хулене, трупат се всички против мене.

11 G od hath delivered me to the ungodly, and turned me over into the hands of the wicked.

Бог ме предаде на неправедния и ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 I was at ease, but he hath broken me asunder: he hath also taken me by my neck, and shaken me to pieces, and set me up for his mark.

Бях в охолност, но Той ме разкъса, дори ме хвана за врата и ме строши, и ме постави за Свой прицел.

13 H is archers compass me round about, he cleaveth my reins asunder, and doth not spare; he poureth out my gall upon the ground.

Стрелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.

14 H e breaketh me with breach upon breach, he runneth upon me like a giant.

Съсипва ме с удар върху удар; спуска се върху мене като исполин.

15 I have sewed sackcloth upon my skin, and defiled my horn in the dust.

Вретище съших върху кожата си и окалях ро̀га си в пръстта,

16 M y face is foul with weeping, and on my eyelids is the shadow of death;

лицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 n ot for any injustice in mine hands: also my prayer is pure.

ако и да няма неправда в ръцете ми и да е чиста молитвата ми.

18 O earth, cover not thou my blood, and let my cry have no place.

О, земьо, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

19 A lso now, behold, my witness is in heaven, and my record is on high.

Ето и сега, свидетелят ми е на небесата и свидетелството ми е във височините.

20 M y friends scorn me: but mine eye poureth out tears unto God.

Моите приятели ми се присмиват; но окото ми рони сълзи към Бога,

21 O that one might plead for a man with God, as a man pleadeth for his neighbour!

дано Той сам защити човека пред Бога и човешкия син - пред ближния му!

22 W hen a few years are come, then I shall go the way whence I shall not return.

Защото като се изминат малко години, аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.