1 I s there not an appointed time to man upon earth? are not his days also like the days of an hireling?

Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 A s a servant earnestly desireth the shadow, and as an hireling looketh for the reward of his work:

Както на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,

3 s o am I made to possess months of vanity, and wearisome nights are appointed to me.

така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени.

4 W hen I lie down, I say, When shall I arise, and the night be gone? and I am full of tossings to and fro unto the dawning of the day.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори.

5 M y flesh is clothed with worms and clods of dust; my skin is broken, and become loathsome.

Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее. Молитва на Йов към Бога

6 M y days are swifter than a weaver’s shuttle, and are spent without hope.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

7 O remember that my life is wind: mine eye shall no more see good.

Помни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 T he eye of him that hath seen me shall see me no more: thine eyes are upon me, and I am not.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.

9 A s the cloud is consumed and vanisheth away: so he that goeth down to the grave shall come up no more.

Както облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

10 H e shall return no more to his house, neither shall his place know him any more.

няма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече.

11 T herefore I will not refrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.

Затова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си.

12 A m I a sea, or a whale, that thou settest a watch over me?

Море ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?

13 W hen I say, My bed shall comfort me, my couch shall ease my complaint;

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 t hen thou scarest me with dreams, and terrifiest me through visions:

тогава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

15 s o that my soul chooseth strangling, and death rather than my life.

така че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.

16 I loathe it; I would not live alway: let me alone; for my days are vanity.

Дотегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 W hat is man, that thou shouldest magnify him? and that thou shouldest set thine heart upon him?

Какво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него,

18 A nd that thou shouldest visit him every morning, and try him every moment?

да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

19 H ow long wilt thou not depart from me, nor let me alone till I swallow down my spittle?

Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?

20 I have sinned; what shall I do unto thee, O thou preserver of men? why hast thou set me as a mark against thee, so that I am a burden to myself?

Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си?

21 A nd why dost thou not pardon my transgression, and take away mine iniquity? for now shall I sleep in the dust; and thou shalt seek me in the morning, but I shall not be.

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.