1 P orventura não tem o homem duro serviço sobre a terra? E não são os seus dias como os do jornaleiro?

Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 C omo o escravo que suspira pela sombra, e como o jornaleiro que espera pela sua paga,

Както на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,

3 a ssim se me deram meses de escassez, e noites de aflição se me ordenaram.

така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени.

4 H avendo-me deitado, digo: Quando me levantarei? Mas comprida é a noite, e farto-me de me revolver na cama até a alva.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори.

5 A minha carne se tem vestido de vermes e de torrões de pó; a minha pele endurece, e torna a rebentar-se.

Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее. Молитва на Йов към Бога

6 O s meus dias são mais velozes do que a lançadeira do tecelão, e chegam ao fim sem esperança.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

7 L embra-te de que a minha vida é um sopro; os meus olhos não tornarão a ver o bem.

Помни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 O s olhos dos que agora me vêem não me verão mais; os teus olhos estarão sobre mim, mas não serei mais.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.

9 T al como a nuvem se desfaz e some, aquele que desce ã sepultura nunca tornará a subir.

Както облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

10 N unca mais tornará ã sua casa, nem o seu lugar o conhecerá mais.

няма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече.

11 P or isso não reprimirei a minha boca; falarei na angústia do meu espírito, queixar-me-ei na amargura da minha alma.

Затова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си.

12 S ou eu o mar, ou um monstro marinho, para que me ponhas uma guarda?

Море ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?

13 Q uando digo: Confortar-me-á a minha cama, meu leito aliviará a minha queixa,

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 e ntão me espantas com sonhos, e com visões me atemorizas;

тогава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

15 d e modo que eu escolheria antes a estrangulação, e a morte do que estes meus ossos.

така че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.

16 A minha vida abomino; não quero viver para sempre; retira-te de mim, pois os meus dias são vaidade.

Дотегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 Q ue é o homem, para que tanto o engrandeças, e ponhas sobre ele o teu pensamento,

Какво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него,

18 e cada manhã o visites, e cada momento o proves?

да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

19 A té quando não apartarás de mim a tua vista, nem me largarás, até que eu possa engolir a minha saliva?

Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?

20 S e peco, que te faço a ti, ó vigia dos homens? Por que me fizeste alvo dos teus dardos? Por que a mim mesmo me tornei pesado?

Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си?

21 P or que me não perdoas a minha transgressão, e não tiras a minha iniqüidade? Pois agora me deitarei no pó; tu me buscarás, porém eu não serei mais.

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.