1 E u sou a rosa de Sarom, o lírio dos vales.

Аз съм роза Саронова и крем в долината.

2 Q ual o lírio entre os espinhos, tal é a minha amada entre as filhas.

Както е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите.

3 Q ual a macieira entre as árvores do bosque, tal é o meu amado entre os filhos; com grande gozo sentei-me ã sua sombra; e o seu fruto era doce ao meu paladar.

Както ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми.

4 L evou-me ã sala do banquete, e o seu estandarte sobre mim era o amor.

Доведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов.

5 S ustentai-me com passas, confortai-me com maçãs, porque desfaleço de amor.

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.

6 A sua mão esquerda esteja debaixo da minha cabeça, e a sua mão direita me abrace.

Лявата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща.

7 C onjuro-vos, ó filhas de Jerusalém, pelas gazelas e cervas do campo, que não acordeis nem desperteis o amor, até que ele o queira.

Заклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Втора песен (2: 8-3: 5) Красотата на любовта

8 A voz do meu amado! eis que vem aí, saltando sobre os montes, pulando sobre os outeiros.

Гласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете.

9 O meu amado é semelhante ao gamo, ou ao filho do veado; eis que está detrás da nossa parede, olhando pelas janelas, lançando os olhos pelas grades.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

10 F ala o meu amado e me diz: Levanta-te, amada minha, formosa minha, e vem.

Възлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;

11 P ois eis que já passou o inverno; a chuva cessou, e se foi;

защото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде;

12 a parecem as flores na terra; já chegou o tempo de cantarem as aves, e a voz da rola ouve-se em nossa terra.

цветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;

13 A figueira começa a dar os seus primeiros figos; as vides estão em flor e exalam o seu aroma. Levanta-te, amada minha, formosa minha, e vem.

по смокинята зреят първите ѝ смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

14 P omba minha, que andas pelas fendas das penhas, no oculto das ladeiras, mostra-me o teu semblante faze-me ouvir a tua voz; porque a tua voz é doce, e o teu semblante formoso.

О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.

15 A panhai-nos as raposas, as raposinhas, que fazem mal

Хванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят.

16 O meu amado é meu, e eu sou dele; ele apascenta o seu rebanho entre os lírios.

Възлюбеният ми е мой - и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете.

17 A ntes que refresque o dia, e fujam as sombras, volta, amado meu, e faze-te semelhante ao gamo ou ao filho dos veados sobre os montes de Beter.

Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини.