1 D as profundezas clamo a ti, ó Senhor.

(По слав. 129.) Песен на възкачванията. От дълбочините викам към Тебе, Господи.

2 S enhor, escuta a minha voz; estejam os teus ouvidos atentos ã voz das minhas súplicas.

Господи, послушай гласа ми; нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбата ми.

3 S e tu, Senhor, observares as iniqüidades, Senhor, quem subsistirá?

Ако би забелязвал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои?

4 M as contigo está o perdão, para que sejas temido.

При Теб обаче има прощение, за да се боят от Тебе.

5 A guardo ao Senhor; a minha alma o aguarda, e espero na sua palavra.

Чакам Господа, душата ми чака и на словото Му уповавам.

6 A minha alma anseia pelo Senhor, mais do que os guardas pelo romper da manhã, sim, mais do que os guardas pela manhã.

Душата ми очаква Господа повече от онези, които очакват зората. Да! Повече от очакващите зората.

7 E spera, ó Israel, no Senhor! pois com o Senhor há benignidade, e com ele há copiosa redenção;

Нека Израел се надява на Господа; защото у Господа е милостта и у Него е пълното изкупление;

8 e ele remirá a Israel de todas as suas iniqüidades.

и Той ще изкупи Израел от всичките му беззакония.