1 D as profundezas clamo a ti, ó Senhor.

(По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините виках към Тебе, Господи.

2 S enhor, escuta a minha voz; estejam os teus ouvidos atentos ã voz das minhas súplicas.

Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

3 S e tu, Senhor, observares as iniqüidades, Senhor, quem subsistirá?

Ако би забелязал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

4 M as contigo está o perdão, para que sejas temido.

При тебе обаче няма прощение За да ти се боят.

5 A guardo ao Senhor; a minha alma o aguarda, e espero na sua palavra.

Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

6 A minha alma anseia pelo Senhor, mais do que os guardas pelo romper da manhã, sim, mais do que os guardas pela manhã.

Душата ми очаква Господа Повече от ония, които очакват зората, Да! повече от очакващите зората.

7 E spera, ó Israel, no Senhor! pois com o Senhor há benignidade, e com ele há copiosa redenção;

Нека се надява Израил на Господа; Защото Господ е милостта, И у Него е пълното изкупление;

8 e ele remirá a Israel de todas as suas iniqüidades.

И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.