1 I rmãos e pais, ouvi a minha defesa, que agora faço perante vós.

О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

2 O ra, quando ouviram que lhes falava em língua hebraica, guardaram ainda maior silêncio. E ele prosseguiu.

(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

3 E u sou judeu, nascido em Tarso da Cilícia, mas criado nesta cidade, instruído aos pés de Gamaliel, conforme a precisão da lei de nossos pais, sendo zeloso para com Deus, assim como o sois todos vós no dia de hoje.

Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,

4 E persegui este Caminho até a morte, algemando e metendo em prisões tanto a homens como a mulheres,

и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

5 d o que também o sumo sacerdote me é testemunha, e assim todo o conselho dos anciãos; e, tendo recebido destes cartas para os irmãos, seguia para Damasco, com o fim de trazer algemados a Jerusalém aqueles que ali estivessem, para que fossem castigados.

както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.

6 A conteceu, porém, que, quando caminhava e ia chegando perto de Damasco, pelo meio-dia, de repente, do céu brilhou-me ao redor uma grande luz.

И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

7 C aí por terra e ouvi uma voz que me dizia: Saulo, Saulo, por que me persegues?

И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?

8 E u respondi: Quem és tu, Senhor? Disse-me: Eu sou Jesus, o nazareno, a quem tu persegues.

А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.

9 E os que estavam comigo viram, em verdade, a luz, mas não entenderam a voz daquele que falava comigo.

А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.

10 E ntão disse eu: Senhor que farei? E o Senhor me disse: Levanta-te, e vai a Damasco, onde se te dirá tudo o que te é ordenado fazer.

И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

11 C omo eu nada visse por causa do esplendor daquela luz, guiado pela mão dos que estavam comigo cheguei a Damasco.

И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.

12 u m certo Ananias, varão piedoso conforme a lei, que tinha bom testemunho de todos os judeus que ali moravam,

И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,

13 v indo ter comigo, de pé ao meu lado, disse-me: Saulo, irmão, recobra a vista. Naquela mesma hora, recobrando a vista, eu o vi.

дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.

14 D isse ele: O Deus de nossos pais de antemão te designou para conhecer a sua vontade, ver o Justo, e ouvir a voz da sua boca.

А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;

15 P orque hás de ser sua testemunha para com todos os homens do que tens visto e ouvido.

защото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

16 A gora por que te demoras? Levanta-te, batiza-te e lava os teus pecados, invocando o seu nome.

И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.

17 A conteceu que, tendo eu voltado para Jerusalém, enquanto orava no templo, achei-me em êxtase,

И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,

18 e vi aquele que me dizia: Apressa-te e sai logo de Jerusalém; porque não receberão o teu testemunho acerca de mim.

и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.

19 D isse eu: Senhor, eles bem sabem que eu encarcerava e açoitava pelas sinagogas os que criam em ti,

И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;

20 e quando se derramava o sangue de Estêvão, tua testemunha, eu também estava presente, consentindo na sua morte e guardando as capas dos que o matavam.

и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

21 D isse-me ele: Vai, porque eu te enviarei para longe aos gentios.

Но той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22 O ra, escutavam-no até esta palavra, mas então levantaram a voz, dizendo: Tira do mundo tal homem, porque não convém que viva.

До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

23 G ritando eles e arrojando de si as capas e lançando pó para o ar,

И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,

24 o comandante mandou que levassem Paulo para dentro da fortaleza, ordenando que fosse interrogado debaixo de açoites, para saber por que causa assim clamavam contra ele.

хилядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

25 Q uando o haviam atado com as correias, disse Paulo ao centurião que ali estava: É-vos lícito açoitar um cidadão romano, sem ser ele condenado?

И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26 O uvindo isto, foi o centurião ter com o comandante e o avisou, dizendo: Vê o que estás para fazer, pois este homem é romano.

Като чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

27 V indo o comandante, perguntou-lhe: Dize-me: és tu romano? Respondeu ele: Sou.

Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.

28 T ornou o comandante: Eu por grande soma de dinheiro adquiri este direito de cidadão. Paulo disse: Mas eu o sou de nascimento.

Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.

29 I mediatamente, pois se apartaram dele aqueles que o iam interrogar; e até o comandante, tendo sabido que Paulo era romano, atemorizou-se porque o havia ligado.

Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

30 N o dia seguinte, querendo saber ao certo a causa por que ele era acusado pelos judeus, soltou-o das prisões, e mandou que se reunissem os principais sacerdotes e todo o sinédrio; e, trazendo Paulo, apresentou-o diante deles.

На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.