1 D epois volvi-me, e atentei para todas as opressões que se fazem debaixo do sol; e eis as lágrimas dos oprimidos, e eles não tinham consolador; do lado dos seus opressores havia poder; mas eles não tinham consolador.

Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

2 P elo que julguei mais felizes os que já morreram, do que os que vivem ainda.

За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

3 E melhor do que uns e outros é aquele que ainda não é, e que não viu as más obras que se fazem debaixo do sol.

А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 T ambém vi eu que todo trabalho e toda destreza em obras provêm da inveja que o homem tem do seu próximo. Também isso é e vaidade e desejo vão.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.

5 O tolo cruza as mãos, e come a sua; própria carne.

Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

6 M elhor é um punhado com tranqüilidade do que ambas as mãos cheias com trabalho e vão desejo.

И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.

7 O utra vez me volvi, e vi vaidade debaixo do sol.

Тогава изново видях само суета под слънцето.

8 H á um que é só, não tendo parente; não tem filho nem irmão e, contudo, de todo o seu trabalho não há fim, nem os seus olhos se fartam de riquezas. E ele não pergunta: Para quem estou trabalhando e privando do bem a minha alma? Também isso é vaidade a e enfadonha ocupação.

Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

9 M elhor é serem dois do que um, porque têm melhor paga do seu trabalho.

По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

10 P ois se caírem, um levantará o seu companheiro; mas ai do que estiver só, pois, caindo, não haverá outro que o levante.

Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.

11 T ambém, se dois dormirem juntos, eles se aquentarão; mas um só como se aquentará?

И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък ?

12 E , se alguém quiser prevalecer contra um, os dois lhe resistirão; e o cordão de três dobras não se quebra tão depressa.

И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

13 M elhor é o mancebo pobre e sábio do que o rei velho e insensato, que não se deixa mais admoestar,

По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

14 e mbora tenha saído do cárcere para reinar, ou tenha nascido pobre no seu próprio reino.

Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15 V i a todos os viventes que andavam debaixo do sol, e eles estavam com o mancebo, o sucessor, que havia de ficar no lugar do rei.

Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 T odo o povo, ã testa do qual se achava, era inumerável; contudo os que lhe sucederam não se regozijarão a respeito dele. Na verdade também isso é vaidade e desejo vão.

Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.