1 P or que o Todo-Poderoso não designa tempos? e por que os que o conhecem não vêem os seus dias?

Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

2 H á os que removem os limites; roubam os rebanhos, e os apascentam.

Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3 L evam o jumento do órfão, tomam em penhor o boi da viúva.

Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4 D esviam do caminho os necessitados; e os oprimidos da terra juntos se escondem.

Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

5 E is que, como jumentos monteses no deserto, saem eles ao seu trabalho, procurando no ermo a presa que lhes sirva de sustento para seus filhos.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

6 N o campo segam o seu pasto, e vindimam a vinha do ímpio.

Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

7 P assam a noite nus, sem roupa, não tendo coberta contra o frio.

Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8 P elas chuvas das montanhas são molhados e, por falta de abrigo, abraçam-se com as rochas.

Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 H á os que arrancam do peito o órfão, e tomam o penhor do pobre;

Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 f azem que estes andem nus, sem roupa, e, embora famintos, carreguem os molhos.

Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 E spremem o azeite dentro dos muros daqueles homens; pisam os seus lagares, e ainda têm sede.

Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 D entro das cidades gemem os moribundos, e a alma dos feridos clama; e contudo Deus não considera o seu clamor.

Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 H á os que se revoltam contra a luz; não conhecem os caminhos dela, e não permanecem nas suas veredas.

Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 O homicida se levanta de madrugada, mata o pobre e o necessitado, e de noite torna-se ladrão.

Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 T ambém os olhos do adúltero aguardam o crepúsculo, dizendo: Ninguém me verá; e disfarça o rosto.

Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 N as trevas minam as casas; de dia se conservam encerrados; não conhecem a luz.

В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 P ois para eles a profunda escuridão é a sua manhã; porque são amigos das trevas espessas.

Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 S ão levados ligeiramente sobre a face das águas; maldita é a sua porção sobre a terra; não tornam pelo caminho das vinhas.

Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

19 A sequidão e o calor desfazem as, águas da neve; assim faz o Seol aos que pecaram.

Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

20 A madre se esquecerá dele; os vermes o comerão gostosamente; não será mais lembrado; e a iniqüidade se quebrará como árvore.

Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 E le despoja a estéril que não dá ã luz, e não faz bem ã viúva.

Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 T odavia Deus prolonga a vida dos valentes com a sua força; levantam-se quando haviam desesperado da vida.

Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 S e ele lhes dá descanso, estribam-se, nisso; e os seus olhos estão sobre os caminhos deles.

Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

24 E les se exaltam, mas logo desaparecem; são abatidos, colhidos como os demais, e cortados como as espigas do trigo.

Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

25 S e não é assim, quem me desmentirá e desfará as minhas palavras?

И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?