1 T udo tem a sua ocasião própria, e há tempo para todo propósito debaixo do céu.

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

2 H á tempo de nascer, e tempo de morrer; tempo de plantar, e tempo de arrancar o que se plantou;

Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3 t empo de matar, e tempo de curar; tempo de derribar, e tempo de edificar;

Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

4 t empo de chorar, e tempo de rir; tempo de prantear, e tempo de dançar;

Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

5 t empo de espalhar pedras, e tempo de ajuntar pedras; tempo de abraçar, e tempo de abster-se de abraçar;

Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

6 t empo de buscar, e tempo de perder; tempo de guardar, e tempo de deitar fora;

Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

7 t empo de rasgar, e tempo de coser; tempo de estar calado, e tempo de falar;

Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

8 t empo de amar, e tempo de odiar; tempo de guerra, e tempo de paz.

Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

9 Q ue proveito tem o trabalhador naquilo em que trabalha?

Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?

10 T enho visto o trabalho penoso que Deus deu aos filhos dos homens para nele se exercitarem.

Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

11 T udo fez formoso em seu tempo; também pôs na mente do homem a idéia da eternidade, se bem que este não possa descobrir a obra que Deus fez desde o princípio até o fim.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

12 S ei que não há coisa melhor para eles do que se regozijarem e fazerem o bem enquanto viverem;

Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;

13 e também que todo homem coma e beba, e goze do bem de todo o seu trabalho é dom de Deus.

И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

14 E u sei que tudo quanto Deus faz durará eternamente; nada se lhe pode acrescentar, e nada se lhe pode tirar; e isso Deus faz para que os homens temam diante dele:

Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.

15 O que é, já existiu; e o que há de ser, também já existiu; e Deus procura de novo o que ja se passou.

Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16 V i ainda debaixo do sol que no lugar da retidão estava a impiedade; e que no lugar da justiça estava a impiedade ainda.

Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

17 E u disse no meu coração: Deus julgará o justo e o ímpio; porque há um tempo para todo propósito e para toda obra.

Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

18 D isse eu no meu coração: Isso é por causa dos filhos dos homens, para que Deus possa prová-los, e eles possam ver que são em si mesmos como os brutos.

Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

19 P ois o que sucede aos filhos dos homens, isso mesmo também sucede aos brutos; uma e a mesma coisa lhes sucede; como morre um, assim morre o outro; todos têm o mesmo fôlego; e o homem não tem vantagem sobre os brutos; porque tudo é vaidade.

Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

20 T odos vão para um lugar; todos são pó, e todos ao pó tornarão.

Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21 Q uem sabe se o espírito dos filhos dos homens vai para cima, e se o espírito dos brutos desce para a terra?

Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?

22 P elo que tenho visto que não há coisa melhor do que alegrar-se o homem nas suas obras; porque esse é o seu quinhão; pois quem o fará voltar para ver o que será depois dele?

Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?