1 E u sou a rosa de Sarom, o lírio dos vales.

Аз съм роза Саронова И долински крем.

2 Q ual o lírio entre os espinhos, tal é a minha amada entre as filhas.

Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

3 Q ual a macieira entre as árvores do bosque, tal é o meu amado entre os filhos; com grande gozo sentei-me ã sua sombra; e o seu fruto era doce ao meu paladar.

Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

4 L evou-me ã sala do banquete, e o seu estandarte sobre mim era o amor.

Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

5 S ustentai-me com passas, confortai-me com maçãs, porque desfaleço de amor.

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

6 A sua mão esquerda esteja debaixo da minha cabeça, e a sua mão direita me abrace.

Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

7 C onjuro-vos, ó filhas de Jerusalém, pelas gazelas e cervas do campo, que não acordeis nem desperteis o amor, até que ele o queira.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

8 A voz do meu amado! eis que vem aí, saltando sobre os montes, pulando sobre os outeiros.

Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

9 O meu amado é semelhante ao gamo, ou ao filho do veado; eis que está detrás da nossa parede, olhando pelas janelas, lançando os olhos pelas grades.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10 F ala o meu amado e me diz: Levanta-te, amada minha, formosa minha, e vem.

Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 P ois eis que já passou o inverno; a chuva cessou, e se foi;

Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

12 a parecem as flores na terra; já chegou o tempo de cantarem as aves, e a voz da rola ouve-se em nossa terra.

Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 A figueira começa a dar os seus primeiros figos; as vides estão em flor e exalam o seu aroma. Levanta-te, amada minha, formosa minha, e vem.

По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14 P omba minha, que andas pelas fendas das penhas, no oculto das ladeiras, mostra-me o teu semblante faze-me ouvir a tua voz; porque a tua voz é doce, e o teu semblante formoso.

О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 A panhai-nos as raposas, as raposinhas, que fazem mal

Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16 O meu amado é meu, e eu sou dele; ele apascenta o seu rebanho entre os lírios.

Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

17 A ntes que refresque o dia, e fujam as sombras, volta, amado meu, e faze-te semelhante ao gamo ou ao filho dos veados sobre os montes de Beter.

Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.