1 Y O soy la rosa de Sarón, Y el lirio de los valles.

Аз съм роза Саронова И долински крем.

2 C omo el lirio entre las espinas, Así es mi amiga entre las doncellas.

Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

3 C omo el manzano entre los árboles silvestres, Así es mi amado entre los mancebos: Bajo la sombra del deseado me senté, Y su fruto fué dulce en mi paladar.

Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

4 L levóme á la cámara del vino, Y su bandera sobre mí fué amor.

Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

5 S ustentadme con frascos, corroboradme con manzanas; Porque estoy enferma de amor.

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

6 S u izquierda esté debajo de mi cabeza, Y su derecha me abrace.

Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

7 Y o os conjuro, oh doncellas de Jerusalem, Por las gamas y por las ciervas del campo, Que no despertéis ni hagáis velar al amor Hasta que quiera.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

8 L a voz de mi amado! He aquí él viene Saltando sobre los montes, brincando sobre los collados.

Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

9 M i amado es semejante al gamo, ó al cabrito de los ciervos. Helo aquí, está tras nuestra pared, Mirando por las ventanas, Mostrándose por las rejas.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10 M i amado habló, y me dijo: Levántate, oh amiga mía, hermosa mía, y vente.

Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 P orque he aquí ha pasado el invierno, Hase mudado, la lluvia se fué;

Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

12 H anse mostrado las flores en la tierra, El tiempo de la canción es venido, Y en nuestro país se ha oído la voz de la tórtola;

Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 L a higuera ha echado sus higos, Y las vides en cierne Dieron olor: Levántate, oh amiga mía, hermosa mía, y vente.

По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14 P aloma mía, que estás en los agujeros de la peña, en lo escondido de escarpados parajes, Muéstrame tu rostro, hazme oir tu voz; Porque dulce es la voz tuya, y hermoso tu aspecto.

О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 C azadnos las zorra, las zorras pequeñas, que echan á perder las viñas; Pues que nuestras viñas están en cierne.

Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16 M i amado es mío, y yo suya; El apacienta entre lirios.

Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

17 H asta que apunte el día, y huyan las sombras, Tórnate, amado mío; sé semejante al gamo, ó al cabrito de los ciervos, Sobre los montes de Bether.

Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.