1 Y RESPONDIO Sophar Naamathita, y dijo:

Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

2 ¿ Las muchas palabras no han de tener respuesta? ¿Y el hombre parlero será justificado?

Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

3 ¿ Harán tus falacias callar á los hombres? ¿Y harás escarnio, y no habrá quien te avergüence?

Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

4 T ú dices: Mi conversar es puro, Y yo soy limpio delante de tus ojos.

Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

5 M as ­oh quién diera que Dios hablara, Y abriera sus labios contigo,

Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.

6 Y que te declarara los arcanos de la sabiduría, Que son de doble valor que la hacienda! Conocerías entonces que Dios te ha castigado menos que tu iniquidad merece.

И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

7 ¿ Alcanzarás tú el rastro de Dios? ¿Llegarás tú á la perfección del Todopoderoso?

Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

8 E s más alto que los cielos: ¿qué harás? Es más profundo que el infierno: ¿cómo lo conocerás?

Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

9 S u dimensión es más larga que la tierra, Y más ancha que la mar.

Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

10 S i cortare, ó encerrare, O juntare, ¿quién podrá contrarrestarle?

Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

11 P orque él conoce á los hombres vanos: Ve asimismo la iniquidad, ¿y no hará caso?

Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.

12 E l hombre vano se hará entendido, Aunque nazca como el pollino del asno montés.

Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

13 S i tú apercibieres tu corazón, Y extendieres á él tus manos;

Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

14 S i alguna iniquidad hubiere en tu mano, y la echares de ti, Y no consintieres que more maldad en tus habitaciones;

Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

15 E ntonces levantarás tu rostro limpio de mancha, Y serás fuerte y no temerás:

Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

16 Y olvidarás tu trabajo, O te acordarás de él como de aguas que pasaron:

Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

17 Y en mitad de la siesta se levantará bonanza; Resplandecerás, y serás como la mañana:

Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.

18 Y confiarás, que habrá esperanza; Y cavarás, y dormirás seguro:

Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

19 Y te acostarás, y no habrá quien te espante: Y muchos te rogarán.

Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

20 M as los ojos de los malos se consumirán, Y no tendrán refugio; Y su esperanza será agonía del alma.

А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.