1 Y TORNÉME yo, y vi todas las violencias que se hacen debajo del sol: y he aquí las lágrimas de los oprimidos, y sin tener quien los consuele; y la fuerza estaba en la mano de sus opresores, y para ellos no había consolador.

Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

2 Y alabé yo los finados que ya murieron, más que los vivientes que hasta ahora están vivos.

За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

3 Y tuve por mejor que unos y otros al que no ha sido aún, que no ha visto las malas obras que debajo del sol se hacen.

А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 V isto he asimismo que todo trabajo y toda excelencia de obras mueve la envidia del hombre contra su prójimo. También esto es vanidad y aflicción de espíritu.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.

5 E l necio dobla sus manos y come su carne.

Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

6 M as vale el un puño lleno con descanso, que ambos puños llenos con trabajo y aflicción de espíritu.

И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.

7 Y o me torné otra vez, y vi vanidad debajo del sol.

Тогава изново видях само суета под слънцето.

8 E stá un hombre solo y sin sucesor; que ni tiene hijo ni hermano; mas nunca cesa de trabajar, ni sus ojos se hartan de sus riquezas, ni se pregunta: ¿Para quién trabajo yo, y defraudo mi alma del bien? También esto es vanidad, y duro trabajo.

Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

9 M ejores son dos que uno; porque tienen mejor paga de su trabajo.

По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

10 P orque si cayeren, el uno levantará á su compañero: mas ­ay del solo! que cuando cayere, no habrá segundo que lo levante.

Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.

11 T ambién si dos durmieren juntos, se calentarán; mas ¿cómo se calentará uno solo?

И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък ?

12 Y si alguno prevaleciere contra el uno, dos estarán contra él; y cordón de tres dobleces no presto se rompe.

И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

13 M ejor es el muchacho pobre y sabio, que el rey viejo y fatuo que no sabe ser aconsejado.

По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

14 P orque de la cárcel salió para reinar; mientras el nacido en su reino se hizo pobre.

Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15 V i todos los vivientes debajo del sol caminando con el muchacho, sucesor, que estará en lugar de aquél.

Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 N o tiene fin todo el pueblo que fué antes de ellos: tampoco los que vendrán después estarán con él contentos. Y esto es también vanidad y aflicción de espíritu.

Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.