1 ¶ So I returned and considered all the violence that is done under the sun and behold the tears of such as are oppressed, and they have no comforter; and on the side of their oppressors there was power; but the oppressed had no comforter.

Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

2 T herefore I praised the dead who are already dead more than the living who are yet alive.

За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

3 A nd I thought that better is he than both of them who has not yet been, who has not seen the evil works that are done under the sun.

А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 ¶ Again, I considered all travail and every right work, that for this a man is envied of his neighbour. This is also vanity and vexation of spirit.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.

5 T he fool folds his hands together and eats his own flesh.

Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

6 B etter is a handful with rest than both the hands full with travail and vexation of spirit.

И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.

7 ¶ Then I returned, and I saw another vanity under the sun.

Тогава изново видях само суета под слънцето.

8 I t is the man who is alone, without a successor, who has neither son nor brother; yet is there no end of all his labour; neither is his eye satisfied with riches; neither saith he, For whom do I labour and bereave my soul of good? This is also vanity and sore travail.

Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

9 T wo are better than one because they have a better reward for their labour.

По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

10 F or if they fall, the one will lift up his fellow; but woe to him that is alone when he falls, for he has not another to help him up.

Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.

11 A gain, if two sleep together, then they have heat, but how can one be warm alone?

И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък ?

12 A nd if one prevails against him, two shall withstand him; and a threefold cord is not quickly broken.

И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

13 ¶ Better is a poor and a wise child than an old and foolish king who will no longer be admonished.

По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

14 F or he came out of prison to reign, even though he was born poor into his kingdom.

Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15 I saw all the living who are under the sun walking with the child, the successor that shall stand up in his stead.

Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 T here is no end of all the people that have been before them; those also that come after shall not be content in him. Surely this also is vanity and vexation of spirit.

Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.